Терените, които могат да съживят футбола в София

Аеробика
Добави в Svejo
    Даниел Мечикян 17/06/2011 19:01
Терените, които могат да съживят футбола в София
В последно време много хора се упражняват по темата футболни стадиони, но нашата цел е да ви покажем, че истинският проблем е със спортните терени. Стадионите са безмислени, когато на тях няма зрители, защото клубовете нямат добри футболисти, а играчите се създават именно на терените. Целта ни е да ви покажем няколко забравени или запуснати спортни бази, които могат да реанимират футбола и леката атлетика в София.


„Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи и за плавални (басейни – б. р.) в размер от 10 до 15 декара за население до 20 000 жители, за такива с повече от 20 000 жители по 3 кв. м. на жител”

Това е чл. 21 от Закона за физическото възпитание на българската младеж, който е приет през март 1931 г. Още тогава управляващите са били наясно с ролята на спорта за развитието на личностите и обществото. Това е и основната причина законодателите да накарат общините и работодателите да осигурят база и възможности за спорт на своите граждани, служители и работници. Разбира се това са игрищата и салоните, в които ще тренират и играят подрастващите.

Е,
в наши дни спортната база в повечето общини е налице, но нейното състояние по правило е ужасяващо. Целта на тази тема е да ви покаже, че не стадионите са най-важни, а именно терените. Разликата е важна, защото в първия случай става дума за сериозно съоръжение с високи изисквания към игралното поле, съблекалните, трибуните, множеството служебни помещения, козирки, осветление, информационни табла и паркинги. Във втория ни трябва игрално поле, а съблекалните, осветлението и малката трибуна са бонус. Още повече, че когато един парцел е определен само за тренировки, има възможност за изграждане на писта за лека атлетика и други маломерни игрища за тенис, баскет и волейбол. Те са невъзможни на стадиона, защото неговите трибуни и паркинги ги "изяждат". И във време на повсеместна криза е важно да се подчертае, че терените струват хиляди, а стадионите милиони.


Мотоциклетният и автомобилен ас Димитър Соколов на столичната Мотописта в края на 30-те години на миналия век.
Снимка: lostbulgaria.com


Повод да се захванем с тази тема бе прословутата Мотописта в столицата. Тя е вдигната през 1931 г. Тогава Българският олимпийски комитет отпуска средства за построяването й. Заедно с хиподрума тя е била една от атракциите на София. През 50-те и 60-те години на нея са се провеждали състезания, но към края на социализма започва да запада. Последно преди идването на демокрацията собственик на изоставеното съоръжение е "Воинтех", дружеството наследник на някогашната Организация за съдействие на отбраната (ОСО). Въпросната организация държеше стрелкови клубове, яхтени бази, гаражи и сгради в цялата страна.


Този парцел струва милиони, но за ужас на инвеститорите той е определен като зона за спорт.
Снимка: bgmaps.com

След 89-та година започна постепенно разпродаване на цялото имущество, тоест разграбването му. След спорове между общината и Министерството на отбраната през 1998 г. парцелът се оказва държавен. Областният управител издава Акт за частна държана собствениост през 1998 г., а след това със заповед на министъра на отбраната имотът е включен в капитала на „Воинтех” ЕООД. Как тези златни 70 580 кв. м. попадат в частни ръце остава мистерия, но едно е ясно – този парцел може да се използва само за спорт.


Мотопистата в наши дни.
Снимка: Екатерина Титова

Това е определно от Общия устройствен план на града, който е утвърден със Закона за устройтвото и застрояването на Столична община. С него се определят специфичните правила и нормативи за устройството и застрояването на територията на София, а основната му цел  е да осигури устойчиво развитие и благоустрояване на Столичната община. В чл. 3 (2) от този закон се казва:  Неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за устройството и застрояването на територията на Столичната община съгласно приложението. С правилата и нормативите за прилагане на плана се определят устройственото и функционалното предназначение, ограниченията при застрояването и показателите за застрояване на отделните видове територии, устройствени зони и самостоятелни терени. В алинея 2-ра се уточнава, че неразделна част от общия устройствен план са и придружаващите го схеми и обяснителни текстове.


Руините на Мотопистата на фона на суперскъпите кооперации зад официалната трибуна. Според Общия устройствен план на града тук може да се строи само спортна база.
Снимка: Екатерина Титова

Най общо в градския район се обособяват следните групи територии, устройствени зони и самостоятелни терени: 1. група централни устройствени зони (Ц); 2. група смесени многофункционални устройствени зони (Смф); 3. група жилищни устройствени зони (Ж); 4. група устройствени зони за общественообслужващи дейности (О); 5. група производствени устройствени зони (П); 6. група устройствени зони и самостоятелни терени за озеленяване (З); 7. група устройствени зони за спорт и атракции (Са); 8. обособени терени за специфични нужди (Т); 9. група защитени територии: а) група територии за защита на културно-историческото наследство; б) група територии за природна защита (Р); Целият план можете да видите тук.

Това отклонение е важно, за да се запознаете с принципите на градоустройството, а по-късно и с тяхното нарушаване. А сега да видим какво пише в тези текстове. Започваме с Приложение към чл. 3, ал. 2. То определя Правила и нормативи за устройство и застрояване.

В таблицата има няколко графи:

- Устройствена територия;
- Устройствени параметри (максимална плътност на застрояването в %, максимален коефициент на интензивността на застрояването, минимална озелена площ, максимална кота корниз в метри);
- Предназначение, основни и допълващщи функции, ограничения;
- Индекс;
- Цвят;
- Площ;

Под номер 38 в този толкова важен документ, от който зависи къде и какво може да се строи в София, пише: ЗОНА ЗА СПОРТ И АТРАКЦИИ. Плътност 20, кинт – 0,3, мин. озелеленена площ 40. Предназначението е „Предимно за обособени зони за спорт и атракции в градска среда. Индексът е Са1, а цветът за означение на картата е синьо-зелен.


Мотопистата е с индекс Са1, но зеления цвят в картата на Общия устройствен план на София тук не е синоним на пари.

От всичко казано по-горе става ясно, че този терен, независимо от собствеността му, може да се използва само за спорт. Промяната на предназначението му изисква промяна в закона, а това означава решение на Народното събрание.

Така в момента имаме огромен парцел, който пустее, защото по една или друга причина собственикът не иска да го развива като база за спорт. Логично е да се очква, че в сърцето на луксозен жилищен квартал и между няколко училища и детски градини, там няма как да се прави нова мотописта. Въпросът е какво изобщо ще се прави и дали новият собственик не чака именно такава законодателна промяна, която ще му позволи да застрои парцела с нова жилищна кооперация или апетитен бизнес център. Само си представете колко игрища (големи и малки) могат да се направят на това място, и каква футболна академия може да се базира сред тези гъстонаселени квартали, в които няма няма никакви действащи клубове. 

Изоставането е постлано с добри намерения


Представихме ви по-подробно процедурата и този казус, за да сте в час с предназначението на парцелите в града. То трябва да е ясно за всички, които с лекота говорят за това как ще продадат няколко изоставени стадиона и с парите ще построят нови. Защото, замислете се, кой ще дава луди пари за парцели, на които са определени като обособени зони за спорт и атракции в градска среда и то при посочените по-горе сериозни допълнителни ограничения?


Панорамен изглед на Мотопистата от балкона на една от съседните баровски кооперации. На преден план са някогашните гаражи и сервизи, а в ляво са останките от официалната ложа. Трибуната в дясно е обраснала с храсти и дървета.
Снимка: Екатерина Титова

Случаят „Мотописта” поставя въпроса, защо общината е занемарила толкова много парцели, които от десетилетия са определени, използвани, а и както е видно от документите, и са отредени за спорт. Защото, ако частният собственик може да се надява на по-добра сделка и някакво бизнес строителство, мол или друг проект за бързи и лесни пари, то по отношение на гражданите и спорта, общинската власт и държавата имат много по-различни цели.

Законът като врата в полето

Те са формулирани в Конституцията и няколко закона, които очевидно нито се четат, нито се спазват.  Чл. 52 (3) от Конституцията на Република България гордо заявява:  "Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма". Продължаваме да стоим прави и да отгръщаме Закона за местното самоуправление и местната администрация - Чл. 17 (1): "Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; 2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; 3. образованието; 4. здравеопазването; 5. културата; 6. благоустрояването и комуналните дейности; 7. социалните услуги; 8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; 9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; 10. развитието на спорта, отдиха и туризма".

Следващият път, като видите вашия кмет или общински съветник попитайте го какво е сторил по точка 10, която е пряка връзка с останалите 9. Ще имате тази възможност наесен, когато властимащи и властнямащи ще се вкопчат в потенциалните си гласоподаватели със сълзлви обещания за "развитето на спорта, който е толкова важен за младото поколение, а то е бъдещето на България и нашата партия милее за тях, та пушек се вдига".


Това са останките от постройката, която е трябвало да се ползва за съблекални и офиси на стадиона в Люлин 6. Районът не се препоръчва за преминаване денем и е забранен за екстремни преходи нощем.

В Чл. 30.  от настоящия Закон за физическото възпитание и спорта е категоричен, че „Физическото възпитание, спортът и социалният туризъм са основа за укрепване на здравето и физическата годност на нацията и се поощряват и подпомагат от общините и държавата” и добавя: „създаването на условия за занимания с физически упражнения и спорт от населението е неразделна част от социалната политика на общините за съставните им населени места”.

Разбира се, това, че законите у нас се приемат, не за да се четат и спазват, има и хубави страни, защото в чл. 47 ал. (4) пише „Не се допуска въвеждане в експлоатация на училища, които не разполагат с площи и съоръжения, подходящи за физическо възпитание и практикуване на спорт”. Ако този текст се приложи, 1/3 от училищата в България не трябва да отварят врати, но да се върнем на темата.


Десетилетия столично безхаберие


Та защо години наред Столична община не се помъчи да възстанови спртната си база и я „приведе” в приличен за ползване вид? Този въпрос често е париран с бързия отговор „няма пари”.  От проекта за бюджет на Столична община за 2011 г. в раздел „Физкултура и спорт”разбираме, че  има заделени 1 057 693 лв., от които за заплати на щатен персонал в районите отиват 111 400 лв., за осигурителни вноски - 20 026 лв. и за издръжка - 926 267 лв. Справка в Общината може да даде отговор на въпроса колко пари са били дадени за спорт в последните десетина години и когато видят внушителната сума, мнозина ще хлъцнат от изненада, а възклицанието "И къде са потънали?!" ще е логична реакция. Тук изобщо не смятам парите, които Министерството на спорта отчита за ремонт на своята материална база, за част от която става дума и в този текст.


Футболното игрище в Зона Б-5 няма врати, но е разчертано от пътеки, направени от преминаващи хора и кучета. Тази добре запазена писта би могла да се възстанови за 10-тина хиляди лева.
Снимка: Екатрина Титова


В същото време кампанията за строителство на десетки спортни площадки в града глътна колосални средства. Резултатът от тях не е кой знае какъв по няколко причини. Първо, те струват много пари, второ, няма схема за стопанисване, а гражданите от околните блокове нямат спортни навици и трето, след шест месеца до една година, в резултат на вандализъм и безстопанественост те стават неизползваеми. Кръгът се затваря, а загубата e пълна.

За пример, в Община Младост (по информация от официалния й сайт) за построяването на 4 спортни площадки са инвестирани общо 800 000 лв. Всяка една от тези площадки е голяма 1200 кв. м., кето прави по 166 лв. за ремонт на кв.м.  Това звучи внушително на фона на суми между 50 и 70 лв., срещу които фирмите предлагат изкуствена настилка за спортни база за кв. м.

Скъпо и рентабилно ли е да се възстановява спортна база?


И преди да ви представим набелязаните от нас терени още малко цифри. Съживяването на тревист терен, под който има положен дренаж струва между 10 и 100 хил лв. Изграждането на чисто ново футболно игрище с нормални размери излиза между 500 и 800 хил. лв.

Както правилно отбелязват колегите от вестник „Дневник”, „това означава, че с очакваните приходи от приватизация - между 20 и 100 млн. лв. по грубите изчисления на "Футболна София" (сдружението, на големите столични клубове, което се облизва за парите – б.р.), на пустеещи комплекси може да се изградят близо 100 терена из цялата страна, на които да се готвят младите, аматьорските формации и дори отбори по ръгби, американски футбол, крикет и други малко популярни спортове у нас, чиито последователи имат своите не по-малки права на достъп до базова инфраструктура”.

Това е все едно, в така близкия ни, но и доста далечен Белград, Партизан и Цървена звезда да поискат да се продадат спортните бази на Рад, Обилич и Земун и с техните пари да пооправят позавехналите си стадиони. Но там никой и не си помисля за подобно нещо, защото не го намира за важно. Стадионът и касата на Партизан и така са пълни, защото клубът създава играчи, които продава на европейските грандове за по 20 млн. евро. Но Партизан разполага с чудесната си тренировчна база "Телеоптик" в която има повече терени, отколкото в цяла София...


Базата на Партизан на ул. "Мостарска" 12 в Белград разполага с шест естествени и един изкуствен терен, плюс пансион, зала и няколко по-малки игрища.
Снимка: google.com


Домът на Партизан е далеч от представата за модерен европейски стадион, но сърбите са осъзнали, че в момента той не е приоритет за тях. Те имат най-важното - терени, треньори, деца и сериозни трансфери. А ние...

И да подчертая, тук не става дума само за футбол. Стандарната процедуура е да се направи разрез на дренажа и ако той е запазен отгоре с малко средства може да се възстанови лекоатлетическата писта. 1 кв. м. клей струва около от 12 до 15 лв. на метър. Една писта около игрището (с 4 или 8 коридора) има площ от около 2000 кв. м. По 15 лв., това прави 30 хил. лв. на писта. На нея могат да тренират деца, юноши и любители, както и елитни състезатели за началните етапи на своята сезонна подготовка. Само за сравнение, модерните саморазливни настилки за лекоатлетички писти струват около 60 лв. на метър и освен това под тях трябва да има бетонна или асфалтова подложка, което оскъпява пистата до около 160 000 лв.



Ако насипът от старите трибуни на стадион "Септември" се премахне ще се освободи място за още някоко малки и големи игрища.
Снимка: в. 168 часа


В друга наша тема бяхме показали, че съблекални от контейнерен тип струват около 20 000 лв. И така нека обобщим. Запуснат общински терен, на който има футболно игрище и стара писта за лека атлетика може да се съживи за спортни занимания срещу сума от 150 до 600 хил. лв. Разбира се, задължително условие за вместване в бюджета е коефициентът на комисионните, кражбата и разхищенията да не надвишава 10% от гласуваните пари. В противен случай ще станем свидетели на поредното недоразумение, което обаче не е какво да е, а наистина е станало златно недоразумение.

Милост за децата на Дружба и Младост

И на финала, освен че съществуващите бази за спорт не бива да се изоставят, има квартали, в които те просто отсъстват. Двата най-тъжни примера в това отношение са Младост и Дружба, в които за повече от 200 000 души няма нито едно голямо футболно игрище и нито един метър писта за тичане. Така че, ако тепърва се правят промени в градоустройствения план, те не бива да са в посока на зачеркване, а на добавяне на парцели за спорт. Защото с разумно планиране, строителство и управление от тези буренясали стадиони и терени могат да станат чудесни средища на спорта и места за изграждане на стабилни обществени връзки чрез празници на клубовете, кварталите и районите. За сравнение нашият нов футболен душманин - Черна гора има население, колкото Люлин, Младост и Дружба по две. Е мислите ли, че в цяла Черна гора има само ЕДИН футболен терен, както е в тези три огромни квартала (игрището в Люлин 2).

Спортът у нас може да се съживи, само когато повиши качеството си и увеличи предлагането, но вместо да възстановим игрището в квартала ние караме децата да обикалят града като несретници, докато намерят някой живуркащ клуб, където да тренират. От тягостното продължаване на тази имитация вече никой няма полза.

Време е за обиколка по част от изгубените спортни бази на столицата

В приложените галерии сме добавили снимки от моментното им състояние, карти от google.com и bgmaps.com, както и мястото им в Общия устройствен план на град София и Столична община. Окончателният проект е в мащаб 1:10000.


Повечето снимки са от пролетта и лятото за това е важно да си представите как изглеждат тези "игрища" през есента и в края на зимата.

Терените, които могат да спасят футбола и леката атлетика в София

1. Мотописта - частна собственост, пустее и се руши. Парцелът е отреден за спорт. Има място за футболен терен с писта.

2. Люлин (200 000 души) /1-ва част/ - общинска собственост, пустее. Парцелът е отреден за спорт. Има място за футболен терен с писта.

3. Люлин (200 000 жители) /6-та част/ - общинска собственост, пустее. Парцелът е отреден за спорт. Там е трябвало да бъдат построени стадионът и спортната зала на Люлин. Има място за футболен терен с писта.

4. Игрище "Руй" в Район Подуене - общинска собственост. Пустее. Има място за футболен терен.

5. Септември -  общинска собственост, пустее. Парцелът е отреден за спорт. Има място за няколко футболени терена и една писта.


6. Раковски - спорна собственост (между МВР и Общината). Парцелът е отреден за спорт. Поддържа се, но е в трагично състояние. Има място за няколко футболени терена и една писта.


7. Академик (4-ти км) - собственост на МФВС (фима "Академика Спорт" ЕАД), пустее.

8. Зона Б-5 - общинска собственост, пустее. Парцелът е отреден за спорт. Има място за футболен терен и писта.

9. Дружба (60 000 жители) - няма парцел отреден за спорт.

10. Младост (150 000 жители) - няма парцел отреден за спорт.

Очаквайте продължение.

 


Коментари
Betway