Тримата братя Пенчеви с една мисия - волейболът

Волейбол
Добави в Svejo
    11/07/2011 19:27
Тримата братя Пенчеви с една мисия - волейболът

Да имаш трима сина, избрали спорта за свой жизнен път. Да ги виждаш как се развиват като обещаващи волейболисти. Да изпитваш гордост, че представят достойно България пред света. Безценно!!!
Сигурно така би звучала рекламата за Шампионската лига на семейство Пенчеви, чийто най-голям син Николай е младата звезда на националния ни мъжки отбор, а близнаците Розалин и Чоно са част от представителния тим за кадети.

Да имаш трима сина, избрали спорта за свой жизнен път. Да ги виждаш как се развиват като обещаващи волейболисти. Да изпитваш гордост, че представят достойно България пред света. Безценно!!!
Сигурно така би звучала рекламата за Шампионската лига на семейство Пенчеви, чийто най-голям син Николай е младата звезда на националния ни мъжки отбор, а близнаците Розалин и Чоно са част от представителния тим за кадети.

 

Спортната жилка момчетата имат от своя баща – Зарко Пенчев, изкарал близо 20 години в професионалния волейбол в Пловдив и Димитровград.


Чоно и Розалин (вдясно) с отбора на Виктория Волей

НАЧАЛОТО
Първи към спорта, естествено, се насочва най-голямото дете в семейството. Николай се записал във волейболния отбор на Локомотив (Пловдив), когато бил ІV клас. Тренирал там под ръководството на Драган Иванов около година, когато тимът се разпаднал. После създали частния клуб Виктория Волей и Ники и всичките му съотборници поели на там. Защитавал оранжево-синята фланелка до преди 3 години, когато баща му решава да го премести в школата на Пирин Балканстрой в Разлог.
Близнаците (набор 94) тръгнали покрай батко си, който е само с 2 години по-голям от тях. Записа ли се и те във Виктория Волей, а после постъпили и в спортното училище в Пловдив. Когато Николай обаче се преместил в Разлог, и те поели с него.


Николай (в средата) с екипа на Пирин и с поредния индивидуален приз.

Снимка: bgvolleyball.com


ШКОЛАТА

„За мен Пирин Разлог има най-добрата школа за подрастващи в България. Има добра обстановка, страхотна дисциплина, добри специалисти – разкрива бащата и допълва, че за него дисциплината е разковничето на всеки успех и затова държи момчетата му да спазват норми. Горд е, че поне досега ги е опазил от цигарите и алкохола, макар да им позволява по бира, когато има повод.
Зарко признава, че му тежи това, че в родния му Пловдив смятат, че е предал местната школа с преместването на момчетата. „Пирин не ги открадна – платиха за Николай 30 000 евро и още 20 хиляди за близнаците. В крайна сметка всеки гледа най-доброто за децата си”, казва бащата.


Близнаците не остават по-назад от батко си.
Снимка: личен архив


СЪПЕРНИЧЕСТВО

Въпреки че е наясно с волейболната игра, Зарко Пенчев не обича да говори за синовете си. „Предпочитам хората да ги оценяват – казва той. – А специално при Николай – то се вижда, че за 19-те си години е на високо ниво, за да играе втори сезон с мъжките национали на най-големите първенства”.
Бащата е доволен, че между момчетата му няма завист и стремеж за доказване кой е по-добър. „Е, може би близнаците понякога се „ядат”, че Чоно не вдигнал добра топка или че Розалин не е направил някоя атака, но като цяло не са такива, че да се надпреварват един друг”, споделя Зарко.
И тримата братя носят имената на своите баби и дядовци – Николай и Чоно са на двамата дядовци, а Розалин - на майката на баща им.


Ники като част от мъжкия национален тим в мачовете от Световната лига.
Снимка: fivb.org



КОМЕНТАРИТЕ
Зарко избягва да гледа мачовете на националния тим с компания. Предпочита да е вкъщи, сам, за да може да си говори каквото и както си иска. „Сигурно обаче вече не разбирам от волейбол, защото за мен мачовете с Аржентина и с Италия (бел. ред. – от финалите на Световната лига в Полша) бяха на двете крайности – споделя бившият волейболист. – Нямам обяснение как могат в един мач да се представят така, а в другия – коренно различно”, недоумява Пенчев-старши. След бездушната игра на нашите срещу „гаучосите” Зарко дори питал Ники дали няма някакви проблеми или неразбирателства в състава. „Не, татко, всичко е наред! Просто не върви!”, споделил младият Пенчев, който на следващия ден се включи доста добре срещу Италия. „Доволен съм от играта на Николай”, откровен и горд е бащата.


Снимка: fivb.org


СЕМЕЙСТВОТО

От три години семейството е разделено – майката и бащата си остават в Пловдив, а момчетата са в Разлог. На есен пък им предстои още по-голяма разлъка, тъй като Николай ще играе в италианския Пиаченца. „Няма как – в големия спорт е така”, приема философски нещата Пенчев-старши и споделя своя принцип: „Колкото по-рядко се чуваш и виждат с децата, значи при тях всичко е наред”.
Тримата братя всъщност са доста различни по характер. Чоно е по-устойчив, по-тих, с което до някъде прилича на батко си Николай, а Розалин е по-избухлив. „По-голям нервак е, с което прилича на мен като състезател”, разкрива баща им.


Пенчев слуша оказанията на треньора на младежите Николай Желязков.
Снимка: cev.lu



НАЦИОНАЛНИЯТ
За адаптацията на Николай в националния мъжки тим, където е най-малък, семейство Пенчеви доста разчитало на другия пловдивчанин в състава – Тодор Алексиев. Ники обаче има привилегията да дели хотелските стаи или с капитана Владо Николов, или с другата звезда в тима ни – Матей Казийски. „И те много му помагат, съветват го, дават му кураж. През първата година в националния бе доста притеснен, но сега се отпусна, чувства се комфортно в състава”, споделя още Зарко Пенчев.

А въпреки 19-те си години, Николай Пенчев има с какво да се похвали. Втори е в Европа с младежкия национален отбор от първенството в Беларус през 2010-а, където е определен и за най-добър посрещач. Седми е от световното в Италия същата година при мъжете, сребърен медалист от държавното първенство и от купата на България при мъжете със състава на Пирин Балканстрой тази пролет, където печели и два индивидуални приза. Пети с мъжкия национален отбор във финалите на Световната лига. А това лято му предстои още европейско първенство за мъже в Австрия и Чехия и световно за младежи в Аржентина.


Близнаците Чоно (вляво) и Розалин (вдясно) с наградите си съответно за най-добър разпределител и най-добър нападател от финалите на юношите младша възраст.
Снимка: личен архив



БЪДЕЩЕТО

„Покрай Ники и ние израстваме във волейбола. Вземаме пример от него и вървим напред. Винаги му стискам палци и му желая успех, но на ум си мисля и вярвам, че ще постигна повече от него. За доброто на нашата фамилия”, казва Розалин Пенчев.

„Познавам момчетата, откакто през 2009 г. ги привлякохме в Пирин – разказва треньорът на мъжкия тим на клуба и селекционер на националния отбор за кадети Мирослав Живков. – За Николай мога да кажа само добри неща, но същото е и при близнаците. Те живеят заради волейбола и съм сигурен, че в тях има голямо бъдеще. Различни са по характер, но правят всичко, за да успеят в спорта. За тях това е мисията на живота им”.


Коментари
Betway