Нуждата от aнализатори в родния футбол. Тема 1: Въведение и история

Футбол
Добави в Svejo
    Viasport 26/03/2020 11:10
Нуждата от aнализатори в родния футбол. Тема 1: Въведение и история

В света на футбола все повече и повече сфери се развиват и увеличават своя принос и значение за процесите, които се случват във футболните клубове. Длъжността "Анализатор" не е нова, не е и съвсем непозната у нас, но все още сме далеч от това да усвоим пълноценно подобна роля и да извличаме ползите от нея.

 

Самата дума "анализатор" намира различни приложения у нас. В коментарното студио на различните мачове на първенствата, се канят гости, които анализират играта на двата отбора и дават своето мнение за случващото се в срещата.

 

За съжаление, това отдалечава идеята за анализатор и същността на тази професия. Затова дори в Англия, а вече и на други места, гостите в студиата и хората като Алън Шиърър, Гари Невил и Джейми Карагър не се наричат анализатори, а замениха названието с „Pundit” (според Wikipedia – Pundit e : ”a person who offers to mass media their opinion or commentary on a particular subject area” в превод: човек, който споделя в медиите своето мнение или коментар по определена тема).

 

Но не наричат себе си анализатори. Те анализират случващото се в мачовете и споделят своите възгледи, но се отличават от специфичната позиция, която намери приложение в много големи клубове. Така че, може би, трябва и тук да дефинираме по-точно анализаторската длъжност и да я отличим от гостите в телевизионните студи.

 

В следващите няколко теми, ще се опитам да дам повече яснота за ролята и отговорностите на анализаторите на различни нива и в различни сфери в клубовете. Във времето имах възможността да се запозная обстойно с отдел Анализи на клубове като Лестър, Рединг, Еспаньол и Нотингам Форест, а в началото на тази година успях да завърша и курс към ФК Барселона – „Тактически Анализи във Футбола“.

 

Вече няколко клуба у нас имат анализатори в щабовете си, но полето за развитие е твърде голямо и вярвам, че ще има какво да се извлече като информация от темите, които съм подготвил.

 

В големите клубове анализаторите имат свои отдели и структура, която включва екип от няколко човека, разпределени в определени области за които отговарят. Много клубове разчитат на услугите на външни компании, които да правят анализите вместо тях, получавайки необходимата им информация, а човек от треньорският щаб решава по какъв начин тя може да бъде полезна за клуба.

 

Но работата на анализаторите се разшири значително. Има различни роли и различни типове анализатори. Гавин Флeг, дългогодишен ръководител на Анализаторския отдел на Манчестър Сити определя анализаторската работа като „доставяне на детайлна информация за представянето на играч/отбор, обратна връзка и подготовка за следващото представяне“. Макар в това си изречение Флeг да обобщава добре ролята на анализаторите, в детайли нещата изглеждат много по-различно.

 

От анализите на съперника, анализите на представянето на собствения отбор, анализ на ефективността, статистически анализи, анализи в перспектива, репорти, обратна връзка, подготовка за мачове, до ситуационни анализи, анализи на потенциални възможности и потенциално представяне, технико-тактически, психологически и много, много други – ролята на анализаторите се разшири до изключително ниво на детайл в последното десетилетие.

 

Има ли значение какъв е анализаторът? Има ли профил за различните типове анализатори? Трябва ли да бъде футболно квалифициран? Добър комуникатор и презентатор или компютърен специалист? Трябва ли да умее да изважда скритите детайли от играта или трябва просто да заснеме случващото се на терена? Профилът на анализатора е също толкова комплексен, колкото е и този на един футболист. Влиянието му също може да бъде толкова голямо – както в позитивен, така и в негативен аспект.

 

Има отдел Анализатори в представителните отбори, но също така има и отдели в академиите на клубовете. Каква е разликата между двата отдела? Какви са сходствата? Имат ли роля анализаторите в академиите при селектирането на играчите? Трябва ли те да бъдат включени в процеса на селекция или отговорността им пада върху представянето на играчите в школата? Или фокусът трябва да пада само върху представянето на отборите и подготовката за следващия съперник?

 

На тези и много други въпроси, се надявам да успея да дам отговор в следващите теми, с които ролята на анализаторите у нас да бъде по-добре дефинирана и да се намерят повече и по-добре подготвени кадри за тази толкова, напоследък, значима позиция в щаба на всеки един клуб.

 

Преди да потеглим в разнищване на всички тези въпроси, нека се върнем към корените на тази дейност. Как се е създала тази позиция, как е намерила приложение във футбола и какви са били първите стъпки на анализаторите във футбола.


ИСТОРИЯ

 

Историята на първите анализи в спорта, датират още от по-миналия век. През далечната 1861 г. журналистът Хенри Чадуик споделя в една от своите статии, свързана с бейзбола, следното : „За да имаме по-ясна и по-точна представа за качествата на един играч, е нужен анализ на неговата игра както с бухалката, така и в полевата му роля, както и по какъв начин е изкаран от игра“. Макар за това нещо да не е назначен анализатор, още от тогава се е създала идеята за това да се анализират играчите, техните силни и слаби страни и на базата на това да се определят качествата на определен играч.

 

Минават повече от 25 години, преди да се появи точковата система в тениса, на базата на представянето на тенисистите, която също ще окаже своето влияние в развитието на спорта и анализите в бъдеще.

 

Едва през 1910 г. Дейвид Барет, репортер за „Сейнт Луи Стар“, в своя статия изразява тревогите си за това, че „посредственият футболен фен обръща внимание на играта само върху броят отбелязани голове и кой е голмайсторът. Зрителите не обръщат внимание на никакви други важни елементи от играта“. На базата на тази статия, Барет прави формуляр, за да записва действията на играчите по терена, за да може по-късно да направи детайлен и персонализиран профил за всяка една позиция.

 

През годините все повече и повече спортове намират различно приложение на воденето на статистика или отбелязването на определени събития в мачовете по баскетбол, бейзбол, волейбол и т.н., но понятието „анализатор“ все още не съществува като позиция, свързана със спорта.

 

През 1937 г. Юрит ван де Воорен прави записки на мач между Западна Европа и Централна Европа, игран за да отбележи Олимпийския ден в Холандия. Датата е 20 юни и тогава за първи път са се водили записки на броя на ударите във футбола.

 

 

Централна Европа печели мача с 3:1. На полувремето резултатът е бил 1:0 в полза на

Централна Европа.

 

Записките на Воорен изглеждали така:

 

0-17 минута – 6 удара (4 ЗЕ (Западна Европа), 2 ЦЕ (Ценрална Европа))

17-45 минута – 17 удара (8 ЗЕ, 9 ЦЕ) 1 отбелязан гол

45-47 минута – 1 удар (ЗЕ)

48-74 минута – 14 удара (9 ЗЕ, 5 ЦЕ) 1 отбелязан гол

75-86 минута – 7 удара (5 ЗЕ, 2 ЦЕ) 1 отбелязан гол

87-90 минута – 2 удара (1 ЗЕ, 1 ЦЕ) 1 отбелязан гол

 

Това са били първите записки, в които се е водела статистика, с която са се броили ударите по посока на двете врати.

 

Чак през 1950 г. стигаме до, може би, основополагащия момент за раждането на анализаторската позиция във футбола. Чарлз Рийп, който прекарва 50 години в анализиране на футболната игра (както и на други спортове), е човекът, който дава началото на тази роля във футбола. Той първи публикува свое откритие, което гласи, че структурата на футбола е определена от няколко константни фактора.

 

 

Рийп не бил свързан с футбола, поне не професионално. Първоначално, той е работил като счетоводител. Най-голямата страст за Рийп, обаче, била футболът. През 20-те и 30-те години на ХХ век, той не пропускал мачовете на Арсенал. Тогава, под ръководството на легендарния Хърбърт Чапман, Рийп имал възможност да наблюдава на стария „Хайбъри“ отборът, който запалил неговия интерес в играта до края на живота му. За първи път, обаче, Рийп използвал своите анализаторски способности на стадиона на Суиндън Таун. Датата била 18 март, 1950 г. и в началото на второто полувреме срещу Бристол Роувърс, Рийп извадил молив и джобно тефтерче и започнал да си води записки. С тези две простички пособия, той създал метод за записване на това какво се случва, когато двата отбора притежават топката.

 

Неговите заключения, базирани на информация от повече от 600 000 подавания, били дълбоко презирани от привържениците на стила на игра с по-дълготрайно притежание  на топката. Въпреки тях, някои мениджъри, включително Греъм Тейлър и Дейв Басет, базирали своя стил на игра, именно на откритията на Рийп и се поздравили с голям успех.

 

Това, което първоначално е направило впечатление на Рийп, е, че колкото повече пасове направи отбор в една атака, толкова по-малка е вероятността този отбор да отбележи гол. Което довело до въвеждането на по-директен стил на игра, предпочитан от много успешни мениджъри в миналото.

 

Друго откритие от Рийп било (ПЗМВ) – Позициониране за максимални възможности. На

базата на много наблюдения как са отбелязвани голове, той разработил идея, с която искал да определи от кои позиции на терена се отварят възможно най-голям брой възможности за отбелязване на гол. В течение на времето неговите разработки и анализи били публикувани в редица вестници. Някои от анализите му се простирали до четири пълни страници в броевете на спортните издания и били четени с интерес от хилядите привърженици на най-популярната игра.

 

Рийп привличал съмишленици и след няколко десетилетия, разполагал с няколко анализатора, които работили под негово ръководство. През годините, статистиката се развила най-много в бейзбола.

 

През 1981г. е създадена компанията STATS Inc. – STATS (Sports Team Analysis & Tracking System, пр. Спортни отборни анализи и система за проследяване).

Първият клиент на компанията бил бейзболният елитен Оукланд Атлетик, който подписал договор с компанията за 75 000 долара, преди STATS дори да имат компютърна програма на разположение.

 

Финалната версия на техния първи продукт, създаден за “Apple II”, включващ хардуер, софтуер, модем и всичко останало необходимо, се наричал “Edge 1.000“. От бейзболния клуб останали изключително доволни от новата си находка.

 

В началото на 90-те интересът към анализите се увеличил значително. През 1992 г. в Уелс бил създаден Центърът за анализи на представянето. Целта на центъра била да помогне с анализите си и да увеличи шансовете за успех в различните спортове на Острова.

 

През 1997 г. и 1998 г. са създадени респективно “Opta” и “Prozone”, които днес са разпознати в целия свят, представяйки данни с изключителен детайл и следящи десетки хиляди събития във всеки мач, който анализират.

 

От тогава насам на пазара се появяват десетки компании, които представят различни услуги, свързани с анализирането на представянето на отбора, на съперника и много други допълнителни неща, които могат да дадат предимство на определен отбор в подготовката му за предстоящ мач или цял сезон.

 

Трудно може да се определи (или поне аз не мога да намеря точна информация) откога е назначен първият анализатор в треньорския щаб на професионален отбор. Рийп се смята за първият, който се присъединява към Брентфорд през 1950 г. като съветник на мениджъра на клуба тогава – Джеки Гибънс.

 

На други места може да се намери информация за това как сър Алекс Фъргюсън бил първият, който се допитал до услугите на анализатор в екипа си, но не мога да твърдя със сигурност, че е такъв случаят.

 

Историята ни показва развитието на тази позиция в спорта и как в последните десетилетия тя разшири своята дейност и намира приложение в може би всички професионални клубове на най-високо ниво.

 

Вярвам, че тепърва позицията „Анализатор“ ще намира приложение и у нас. За съжаление, отново закъсняваме с модерните и вече не толкова модерни тенденции, свързани с анализаторската дейност, но е по-добре късно, отколкото никога.

 

Надявам се споделената информация да ви е била интересна и следващите теми да

бъдат полезни за вас. Предстои и семинар „Треньорска среща 3“, в който основната тема на семинара ще бъде „Анализи във футбола“. Срещата трябваше да се проведе през април, но предвид извънредната ситуация по света и у нас, ще бъде отложена, докато не излезе възможност за провеждането на семинар.

 

Поздрави,

Радостин Александров

 

Радостин Александров на първия семинар, организиран от него – „Треньорска среща“ през 2017 г.


За автора:


Радостин Александров е на 28 години. Притежава лиценз УЕФА „А“, както и диплома за кондиционен треньор, издаден от Българска треньорска школа по футбол. Освен тези специализации, Александров има 4 дипломи от платформата за обучение на футболен клуб Барселона – „Тактически анализи във футбола“, „Треньор в академията на Барселона“, „Психология за постигане на високи постижения“ и „Психологически променливи при спортистите“. Александров изкара и най-високото ниво на техническата програма “Coerver” през 2017 г., когато лектор на курса е Алф Галустиан – единият от създателите на програмата. Александров е първият назначен на позицията „Анализатор“ към Българския футболен съюз при юношите младша до 17 г., когато е на 23 години.

 

След това изкарва 4 години като треньор в школата на ПФК Берое. В края на 2018 г. е назначен като директор на школата на ФК Спартак 1919 (Плевен), където е и до днес, а от началото на тази година е поканен и за директор на школата на ФК Пирин (Благоевград).

 

През годините, Александров е изкарал обучения, визити и стажове в Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Лестър, Нотингам Форест, Нюкясъл, Рединг, Еспаньол, Барселона, Хееренвеен, а през февруари тази година изкара и едноседмично обучение в Атлетико Мадрид, където имаше допир както до академията на клуба, така и до първия отбор и треньорите от щаба на наставника Диего Симеоне.

 

 

За Viasport.bg Радостин има десетки публикации на различни теми, които през годините са будили голям интерес сред нашите читатели.

 

С Карлос Менендес, кондиционният треньор на първия отбор на Атлетико Мадрид


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари