Емил Стоилов: Трябва да стоя здраво стъпил на земята

Баскетбол
Добави в Svejo
    18/03/2021 17:10
Емил Стоилов: Трябва да стоя здраво стъпил на земята

Един от най-перспективните български баскетболисти Емил Стоилов записа първи точки със зрелищна забивка в испанския елит при победата на неговия тим Естудиантес над Билбао с 95:89. Пред „България Днес“ 210-сантиметровият център, който е едва на 19 години, разказа как се развива неговата кариера.

- Емил, какви са емоциите след първите точки в най-силното европейско клубно първенство?

- Усещането е страхотно! Много се радвам, че точно със забивка вкарах първия си кош в най-силната лига в Европа. По-важно е, че успяхме да спечелим мача. След срещата съотборниците ме поздравиха. Треньорът Хавиер Замора ми изпрати съобщение, но е лично и ще го запазя за себе си. За него най-важното е да се развия като личност и добър човек. Никога да не забравям откъде съм тръгнал и да стоя здраво стъпил на земята, каквото и да постигам. Неща, на които много държат и родителите ми. Чисто баскетболно иска винаги да давам 100% от себе си. Да правя всичко на максимална скорост, да играя твърдо и да изпълнявам детайлите перфектно.


- Колко ценни са тези минути срещу най-добрите баскетболисти в Европа?


- Огромен опит и невероятно преживяване за мен. Играя срещу отбори и играчи, които досега съм гледал само по телевизията и на които се опитвам да подражавам. В повечето случаи влизам за по-малко от минута, но е в много важен момент от мача. Дали, за да предотвратя това някой от центровете да направи фаул в края на частта или за важна защита, трябва да изпълня задачата перфектно. ACB лигата и подрастващите първенства нямат нищо общо. При мъжете всичко се изпълнява с точност. Дори най-малката грешка в защита довежда или до тройка, или забивка. В нападение всеки пас трябва да е прецизен. В противен случай стрелецът не остава свободен заради агресивната защита и създаденото предимство вече го няма. Освен това, в ACB всички отбори са равностойни. Последният може да победи първия. Всеки мач е като финал.

 


- Какви са елементите, които най-много трябва да развиеш в твоята игра?


- Да подобря стрелбата си от далечно разстояние, за да мога да играя по-свободно на позиция 4 и естествено физиката си, за да мога да се противопоставям равностойно на високите играчи при мъжете.


- Като малък започваш да тренираш баскетбол, но се отказваш. Каква беше причината да спреш и защо след това отново започна с тренировките?


- Като малък обичах много да спортувам, каквото и да е. Затова и опитвах всички достъпни спортове. Така стана и с баскетбола. Няма нещо конкретно, което да ме е отказало. Просто в този момент ми хареса тениса и реших да опитам. Впоследствие бащата на най-добрия ми приятел ме убеди, че трябва да се занимавам с баскетбол заради ръста. Записах се в Овергаз при Ивета Барчовска на по-сериозно ниво и този път вече ме грабна окончателно.


- Имаше покана за лагер с националния отбор. Какво се случи, за да не се присъединиш?


- Имах повиквателна за ноември и за февруари. За съжаление датите, на които ме искаха в София, съвпадаха с мачове на Естудиантес. От клуба предложиха да отида директно за квалификациите в Рига, но логично Барчовски не беше съгласен на този вариант.

 

 

- Докъде може да стигне България на Евро 2022?


- Винаги съм готов да се включа, независимо дали са контролни срещи, квалификации или европейско първенство, стига треньорът да ме поиска в състава. Евробаскет е мечта на всеки баскетболист в България и ще бъде невероятно преживяване и опит за всички участници и фенове. Не мога да правя прогнози докъде можем да стигнем. Всичко си зависи от нас. Ако получа шанс да участвам, съм готов да дам всичко в името на отбора, за да постигнем възможно най-добри резултати.


- Какво е мнението ти за развитието на детско-юношеския баскетбол в България? Имаш поглед от годините в ЦСКА и можете да направиш сравнение с начина на работа в Испания. Къде изоставаме и какво според теб може да се направи по-добре, за да бъдат открити и развити повече таланти?


- Най-голямата разлика, която намирам, е отдадеността в Испания към баскетбола и всеки друг спорт. Както и важността, която се дава на физическата подготовка. Например в ЦСКА тренирах по час и половина - два баскетбол на ден. Докато тук подрастващите имат всеки ден тренировка по 3-4 часа, от които половината са физическа работа. Смятам, че най-важното при развитието на подрастващи, е това да им се дава шанс да се развият всестранно. Тоест, да не се слага едно дете на позиция център, само защото е най-високото в отбора. Клубовете трябва да използват стил на игра, който позволява на всеки да прави всичко, защото в модерния баскетбол се търсят играчи, които да могат еднакво добре да играят и под коша, и от периметъра. Точно това направи с мен Христо Ценов, докато бях в ЦСКА. Играехме такъв стил, който ми позволяваше освен да играя на нисък пост, да стрелям, да пробивам и т.н. Затова днес, въпреки че все пак играя център, имам много различни умения.

 

В толкова ранна възраст не е правилно да се ограничава развитието на даден играч, защото все още не се знае в какво ще е добър и на каква позиция ще може да играе. Друг аспект, върху който смятам, че трябва да се обръща повече внимание от по-рано, е играта на заслон с топка или "Pick and roll". Това е настоящето и бъдещето на баскетбола. Затова мисля, че трябва да се работи от по-ранна възраст, за да се изградят по-лесно навици занапред.


И последно - зоновата защита. Единственото, което може да се случи при употребата ѝ при подрастващи, е да ги "осакати". Лоша тенденция в България е да се използва "зоната" при деца на по 10-12 години, защото този тип защита позволява свободни стрелби от далечно разстояние, а играчите на тази възраст още не могат да стрелят. Така "победителите" в бъдеще стават много слаби защитници. Миналата година треньор ни беше Александър Джикич. За цял сезон не сме използвали зонова защита нито веднъж. Дори някога да се случи, то е за специална ситуация и за съвсем малко време.

 

 

- Кой беше най-трудният момент, когато отиде да живееш в Испания и как успяваше да пребориш носталгията към близките?


- Най-трудният момент беше точно носталгията към близки и приятели. Най-много ми помогна това, че бързо се сближихме с другите момчета. Всички бяхме в една и съща ситуация и се подкрепяхме взаимно. За всяка Коледа се прибирах. Родителите ми през няколко месеца идваха да ме виждат, така че бързо се справих и с това препятствие.

 

(сн. movistarestudiantes.com)

 


 

-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Betway