Диан Мънев - да станеш шампион за няколко месеца

Борба
Добави в Svejo
    Viasport 07/04/2021 11:20
Диан Мънев - да станеш шампион за няколко  месеца

Как се става шампион за няколко месеца? Възможно ли е? Отговорите на тези въпроси ни дава осмокласникът Диан Мънев, който е републикански шампион по свободна борба в категория +85 кг. Каква е неговата история, как съчетава учене и спорт. Защо избира борбата, кой му помага да не се откаже след първата загуба и за какво мечтае - за всичко това ни разказва Диан. 

 

- Защо избра борбата?

- Бях в четвърти клас, когато по-големият ми брат Габриел започна да тренира борба в Левски. Един ден отидохме с баща ми на негова тренировка. Тогава треньорът на брат ми ме видя и каза на баща ми, че имам данни за борец. Ако ми харесва, да отида на няколко тренировки. Така започнах. Тогава тренирах класическа борба. Тренирах около година, но нямах такива успехи като сегашните. В училище стана по-трудно, почнах да изкарвам по-ниски оценки и реших да приключа с борбата. Брат ми също вече не тренира. Наскоро, преди 3-4 месеца, реших отново да започна, защото спортът е много важно нещо, но този път започнах да тренирам свободна борба, защото ми изглеждаше по-интересна. 

 

- За кой клуб се състезаваш в момента?

- В ЦСКА – свободна борба.

 

- Кой е треньорът ти?

- Йордан Радков. Много му благодаря, че ме прие и започна да се занимава лично с мен. Бях тренирал около един месец, нямах никакъв опит, никаква бързина, когато отидох на първото си състезание в свободната борба. Не знаех какво да очаквам. Тогава загубих. Но благодарение на треньора не се отказах. Той не ме остави и ми каза: "Не се притеснявай, на другото състезание ще спечелиш." И това се случи. На републиканското имах четири срещи. Две надвих с туш, две по точки и станах републикански шампион в кат +85 кг. 

 

- Участвал ли си на международни състезания?

- Не. Републиканското, на което станах първи, бе едва второто ми състезание. За съжаление, въпреки че съм шампион, не мога да отида на европейско, защото там няма такава категория. Моята категория не е олимпийска. Следващата година ще се състезавам при кадетите, ще тренирам още повече, защото там ще има категория и ще тренирам, за да победя и да отида на европейско.   

 

- По колко пъти в седмицата тренираш?

- Аз уча в езикова гимназия и почти нямам никакво време. Ако имам много да уча, ходя два пъти, ако имам повече време  - 3-4 пъти максимум.

 

- Тренирал ли си друг спорт?

- Тренирал съм много спортове. Футбол, бокс, плуване, повече бойни спортове.

 

- Има ли нещо от тези спортове, което ти помага сега в борбата?

- Баща ми ме караше от ранна детска възраст да правим лостове, да тичам, всякаква физическа подготовка. В бокса подготовката също е много солидна и много ми помогна, най-вече с бързина.

 

Има ли други спортове, от които се интересуваш?

- Още преди да спечеля републиканската титла, гледах много борба, защото исках да науча повече неща, да видя как най-добрите се борят, да се опитам да съм като тях в състезание или в някоя схватка. Гледам футбол - Шампионска лига, други първенства, гледам и бокс.

 

- Кой е любимият ти спортист?

- Серафим Бързаков, той ми е идол. Той е двукратен световен шампион и вицеолимпийски шампион. Армен Назарян, който е два пъти олимпийски шампион. Александър Карелин, който е три пъти олимпийски шампион. Мечатата ми е да постигна техните успехи. Ще е малко по-трудно. Те са почнали от рано – в спортни училища, с по две тренировки всеки ден. Решил съм, че ще опитам да постигна победи на международния тепих – европейски, световни, дай Боже Олимпиада.

  

- Как се съчетават учене и спорт?

- Аз уча в 127. СУ "Иван Николаевич Денкоглу". Определено не ми е лесно. Не съм най-добрият ученик, но гледам да се справям. Родителите ми и брат ми ме подкрепят много. Опитвам се максимално да съчетавам нещата, защото спортът е до време. След това трябва да се мисли и за бъдещето.

 

- Какво мислиш за дистанционното обучение?

- В началото си мислех, че ще е нещо много готино. Тогава бях в седми клас (миналата година през пролетта). Като тръгнах през есента вече в осми клас и се запознах с новия ми клас, ходихме на училище около два месеца. Много се привързах към новите си съученици, сближих се и не ми се стоеше вкъщи. Гледам да излизам, да играя футбол.

 

- Родителите ти занимавали ли са се със спорт?

- Да, баща ми Диан е бил баскетболист, играл е в националния отбор. Майка ми Силвия е тренирала лека атлетика, но е залагала повече на учението. Баща ми е тренирал и таекуондо, като на европейското в Кьолн през 1995 година става вицеевропейски шампион. 

 

Треньорът Йордан Радков и неговият състезател Диан Мънев

 

- От тях ли идва любовта към спорта?

- Както казах, баща ми още от малка възраст ме караше да правя физическа подготовка – лостове, лицеви опори, коремни преси, да бягам. Това много ми помогна.

 

- Кой те критикува най-много?

- По принцип те не ме критикуват. Като имам някаква лоша оценка, не ми се карат. Казват ми, че трябва да наблегна на ученето. Както казах, не може само борба. Но се е случвало да не отида на тренировка и тогава баща ми много ми се кара. Решил съм сериозно да се захвана с борбата и да видя докъде мога да стигна.

 

- Кой те хвали най-много?

- И двамата ми родители. Баща ми се среща с много хора и постоянно им разказва за мен.

 

- Кой ти дава най-много съвети?

- Родителите ми не разбират нищо от борба, макар че баща ми започна да гледа, схваща точките. Той няма този опит като треньора. Ако не беше моят треньор, сигурно нямаше да стана шампион. На републиканското идваше при мен няколко срещи преди моята и ми казваше през цялото време как да загрявам, какво да правя, много ми помага.

 

- Какво правиш в свободното си време, ако ти остава такова?

- Събота и неделя имам курсове по български и математика, в неделя ходя на немски. Почти не ми остава време, но гледам да намирам, да се събудя рано, да си науча всичко за другата седмица и да мога да изляза с приятели.

 

 

Йордан Радков, треньор на Диан Мънев:

"Първа трябва да кажа, че ние сме двама треньори. Работим заедно с Ангел Тодоров, който е заслужил треньор. Диан Мънев е упорит. На тренировки дава всичко от себе си. Помагам му, обръщам му повече внимание. Трябва да наблегне върху техниката. Това работим, правим индивидуални тренировки, за да настигне по-големите. Той е тренирал класическа борба, сега свободна. Не го знам на какво ниво е бил преди. Следващата година ще има европейско за неговата възраст, надяваме се там да участва.

 

На първото му състезание, което загуби, му казах да вдига главата горе, да не обръща внимание какво е станало. Животът е пред нас, трябва да се доказваме. Както той, така и аз, защото аз също от скоро време съм треньор.

  

Диан спечели републиканската титла с това, че слушаше какво му казвам. Не направи нито една грешна стъпка. Ние направихме хубава тактика за противниците, за последния беше най-сложно. Другите ги победи категорично. Дисциплиниран състезател е. Прави това, което му се каже."

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари