Алекс Симеонов отдавна превърнал баскета в своя любов

Баскетбол
Добави в Svejo
    22/09/2011 16:44
Алекс Симеонов отдавна превърнал баскета в своя любов

Това лято Алекс Симеонов нямаше спирка. Първо във Варна спечели европейската титла за юноши до 18 г. в дивизия „Б”, а после в Римини за малко да стане и световен шампион. И това в баскетбола! Да, няма грешка - става дума за играта с оранжевата топка, която Алекс отдавна е превърнал в своята най-голяма любов!

Това лято Алекс Симеонов нямаше спирка. Първо във Варна спечели европейската титла за юноши до 18 г. в дивизия „Б”, а после в Римини за малко да стане и световен шампион. И това в баскетбола! Да, няма грешка - става дума за играта с оранжевата топка, която Алекс отдавна е превърнал в своята най-голяма любов!


Роден е в Пловдив, но по принцип е видинчанин. Започнал с баскета във Велико Търново, но през последните 6 години живее в София и играе за Левски. Влезнал в залата, когато бил 5-и клас в старопрестолната столица, където по това време семейството му живеело. После спрял за малко, преместили се във Видин и той отново заиграл - уж, за да си уплътнява времето. В един мач от зоните между Видабаскет и Левски обаче треньорът на „сините” Иван Гогов хвърлил око на Алекс и го поискал в състава си. „Биха ни с много, а аз им отказах”, признава Симеонов. При по-големите обаче отново двата тима се сблъскали по пътя си и към Алекс последвало ново предложение от Левски. Тогава вече той решил да го приеме.





5 години живее сам на общежитие към спортното училище на „сините” - 166-о, а през това време родителите му работели в Ирландия.
„Баскетболът ми носи наслада. Това е нещо, с което мога да си изкарвам хляба с удоволствие. Приятно ми е да го правя - казва Алекс. - Научил ме е и на голяма дисциплина. Имам си мои виждания и стриктно си ги следвам. Спортът изгражда характер – какъвто и да е той. Нямаш ли характер, все едно нямаш нищо.”





ПРИ МЪЖЕТЕ

На 18-годишния талант му предстои доста тежък сезон. Ще играе за първа година при мъжете и то в два различни отбора. В събота ще е ангажиран с мачовете на Левски от НБЛ, а в неделя ще отскача до Благоевград, за да помага на новосформирания Академик в „А” група.

„Това е напълно легална практика и е с цел да мога да се обигравам, да трупам повече опит на игрището”, споделя Симеонов. Той много добре знае, че силните му доскоро страни – височина и бързина, с които печели битките при юношите, при мъжете няма да са му достатъчни. „Тежкото тепърва предстои. Все едно до тук нищо не съм направил. Трябва да подобря защитата си, бързината на краката, трябва да се науча да вземам бързо решения при това да са правилните. Въобще, чака ме още много, много работа, но аз съм убеден, че с тренировки нещата ще станат. Готов съм да се боря и да се доказвам. Чакам от доста време да стигна до мъжете, така че ще гледам да взема максимума от всичко”, казва младият баскетболист.





ЗА ТРЕНЬОРИТЕ

Благодарен е на Милко Златанов, който го запалил по баскетболната игра във Видин. „Той направи така, че да предпочитам да съм в залата, отколкото да се мотая с връстниците си. После, като дойдох в София, Иван Гогов ми беше като баща – помагаше ми много и благодарение на него се справях с трудните моменти. Сега много ще разчитам на Тити Папазов и Тони Дечев за развитието ми напред”, споделя Алекс.

Първите му стъпки в София обаче не са така безпроблемни. Като идва от Видин, селекционерът тогава в Левски Юлиан Аладжов не го включва в съставите на подрастващите и Алекс е даден на БУБА Баскетбол. След година обаче „сините” си го прибират и вече го гледат като писано яйце. В общежитието пък е принуден да живее с по-големи от него, което също не е най-мечтаното нещо на света. В ролята на „добрия батко” често влизал Павел Иванов, който подавал ръка на Симеонов. „За всичко обаче главно разчитам на себе си”, откровен е Алекс.

Яд го е, че не успя да стене шампион с Левски това лято в държавното първенство до 18 г. и в Младежката лига. Преди финалите съперник го удря с лакът в лицето и чупи носа му и трябва да играе със специална маска.


СВЕТОВНОТО 3х3
„Беше забавно първенство. В началото мислехме , че ще е просто стрийтбол. Като отидохме в Римини обаче, видяхме, че всички отбори се бяха подготвили много сериозно. Американците са имали лагери преди шампионата, повечето отбори са били с разширени състави преди това, а ние бяхме събрани почти в последния момент”, разказва единственият от четворката, който играе в българското първенство. Въпреки че се представят колебливо в първия си мач срещу САЩ, печелят почти безпроблемно и започват все повече да вярват в себе си. Стигат чак до финала, където злощастно губят с точка от Нова Зеландия.

Всъщност, Алекс не е сред най-активните в стрийтбола, играл е само на един турнир в началото на кариерата си. После през лятото е ангажиран с националните отбори за подрастващи и няма как да се пуска в подобни улични начинания.


ЗА ЧУЖБИНА

Симеонов обаче е впечатлен от няколкото тренировки, които има възможност да проведе с тима на Тина, Митко и Тенчо – италианският Римини Крабс. „Там е много хубаво. Имат чудесни условия, добър треньор, правят страхотни тренировки. Двамата (бел. ред. - Тенчев и Димитров), ако тренират яко, ще станат много добри играчи. И, дай Боже, всички от нашия отбор да се представят на ниво”, пожелава си Алекс.

Голямата разлика за него между нашите отбори и тези от чужбина при юношите, е в това, че „там всички знаят какво искат и се раздават максимално на тренировки”. Тези няколко дни в Римини само още повече го нахъсали да тренира здраво и да преследва целите си. „Просто искам да се докажа. Да изпъкна по някакъв начин, макар и малко. Да успея да се наложа”, откровен е младият баскетболист, който, разбира се, че съжалява за изпуснатия шанс да донесе купата на световен шампион в България.


МАЛШАНСЪТ

За финала срещу новозеландците обаче нашите са преследвани от малшанс. Алекс се контузва по време на конкурса за забивки, където остава трети, с травма в кръста е и Павлин Иванов,  Димитър Димитров излиза от игра заради фалове, а на всичко отгоре и тройките не им влизат. „Само Тенчо игра перфектно на финала, но това не бе достатъчно”, казва Симеонов. Идеята за 3х3 му допада с атракцията си, но не смята да се отдава на нея. „Ще си се развивам в традиционния баскетбол”, признава Алекс. От световното обаче си донесе и едно упражнение, които иска да усвои. При забивките, съперникът му показва номер с прескачане на трима души (на снимката), какъвто българинът никога не е пробвал. На полуфинала се опитва да го направи, пада и наранява ръката си. "Ще го тренирам обаче, ще сложа Харпър да ми стои и ще го пробвам, докато не стане", навива се Алекс.


РАБОТА И МЕЧТИ

Симеонов е убеден, че за да имаме силни национални отбори, трябва всеки да работи много здраво в своя клуб. В момента мечтае да спечели поне две от трите титли, за които ще се бори при мъжете като помогне с каквото може на отбора. „После, Дай Боже, да тренирам по-здраво и по-здраво и да направя кариера, може би в чужбина, в Евролига, а нищо не се знае и за НБА, макар да е много далече. За да стане нещо такова обаче целият ти живот трябва да се превърне в баскетбол”, разсъждава на глас Алекс.


ДИСКОТЕКИТЕ
А за него това не е проблем. Не е като другите си връстници - да хойка по дискотеки и да се шляе. „Предпочитам да отида в залата и да пострелям, отколкото да се мотая с приятели”. Въпреки че е от 6 години в София, наскоро разбрал къде е „Биад”, а по нощните барове му е скучно, тъй като не пуши и не пие. „По веднъж на месец е добре да разпускаш, но 2-3 пъти в седмица вреди на режима”, споделя младият баскетболист. Във вечерта на нашата среща бе решил да събере приятели от Левски, за да почерпи за сребърните медали от Римини. И толкова.




РЕЖИМЪТ

Алекс се старае да поддържа режим като става рано и си ляга рано, почива задължително следобед между двете тренировки, храни се според препоръките на диетолог. Между основните тренировки прави допълнителни упражнения, стреля и се усъвършенства във всичко.

В понеделник, сряда и петък гледа да ходи на училище. Явява се на изпити като частен ученик в спортното на Левски. Набляга обаче на това, което ще му е нужно в живота, като възнамерява скоро да тръгне на уроци по английски. По този предмет ще е втората му задължителна матура в края на тази учебна година, когато ще вземе диплома за средно образование. После медалите от световно и европейско ще го вкарат без проблеми в НСА, където смята да продължи обучението си.

През последната година Алекс успя да си наеме квартира в София, където живее с баща си. Поделили са си домакинството по мъжки – таткото готви, синът чисти. С приятелката си се разделил неотдавна и сега остава верен само на първата си любов – баскетбола.


Коментари
Betway