Боги Йосифова: Ще посветя първите си головe на човека, който ме откри

Хандбал
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 23/09/2011 20:26
Боги Йосифова: Ще посветя първите си головe на човека, който ме откри
Справедливостта възтържествува. Талантливата ни националка по хандбал Боговеста Йосифова, която близо два месеца беше държана в плен от собствената си майка в Кипър, най-после се завърна в България и вече е при близките си. Боги отново е с баща си Димитър Йосифов, който я е отгледал и неизменно е с нея на тренировки и мачове. Пред репортер на БЛИЦ 14-годишната хандбалистка разказа покъртителната случка, която е преживяла в Кипър, споделяйки, че никога повече не иска да се връща при майка си. Боги нямаше търпение да потегли към родния Габрово, където съотборничките и треньорите в хандбален клуб Бъки я очакваха с нетърпение в залата.


- Боги, добре дошла в България...
- Завърнах се, най-после. (б.а. - отдъхва си доволно след всичко, което е преживяла пред изминалите два месеца).

- Кога разбра, че има проблем и не можеш да се прибереш обратно в България?
- На 21 август. Тогава трябваше да летя обратно, но майка ми не ме пусна. В този момент обаче се случи чудото. Приятел на татко - бате Ицо, ме откри. Той ми спаси живота. Страшно много му благодаря, никога няма да го забравя и искам да знае, че първите голове, които отбележа, ги посвещавам на него.

- Къде те откри? (б.а. - бащата на Боги съобщи, че познатият му Христо Стойчев работи като шофьор в Кипър. Взел си отпуска, за да търси момичето. В продължение на три денонощия обикалял из Никозия, докато един ден я открил... с топка в ръка)
- Обикалял е да ме търси. Намери ме на една площадка, на която ходих да тренирам. Наистина съм страшно много благодарна на бате Ицо.

- Как се отнасяше майка ти с теб?
- Каза ми, че няма да се върна в България. Защото в Кипър образованието било по-добро. Каза ми, че ще тренирам там. Аз обаче не бях съгласна и пожелах да се завърна час по-скоро в България. Постоянно плачех, но тя ми каза, че една сълза не може да я трогне.

- Сегашният мъж на майка ти е в затвора. Двете ли живеехте в Кипър или имаше и други хора в къщата?

- И сестра ми беше с нас. Тя е от предния брак на майка ми.

- Не ти ли помагаше?
- Не, нищо не правеше за мен. Тя слуша майка ми, по-голяма е от мен.

- Спомняш ли си кога за първи път видя майка си Галя Илиева-Яковиду?
- През 2009-а. Преди това никога не я бях виждала. Тя ме е оставила, когато съм била на 2 годинки и е заминала да живее в Кипър.

- Как преминаваше един твой ден в Кипър?
- Ужасно беше. Майка ми ме държеше затворена, не можех да излизам. Само понякога ме пускаше да тренирам. И точно тогава пък бате Ицо ме откри. През цялото време стоях заключена и не спирах да плача. Моите хора са в България. Баща ми, приятелките...

- Нямаше ли компютър?
- Не, не ми позволяваше да използвам компютър. Имам лаптоп, но от близо два месеца не съм влизала в интернет. Гледах телевизия, но нищо не разбирах, тъй като не им знам езика. Само английски съм учила.

- Кога се измъкна от това място, което очевидно е било ад за теб?
- Преди 10 дни. От Интерпол ме взеха и ме отведоха в една къща. И така се стигна до днешния ден, в който ме качиха на самолета и за щастие жива и здрава вече съм при най-близките си.

- Кое е последното, изречено от майка ти?
- Каза ми, че няма да стъпя в България. Това ни беше последният разговор. После и sms ми изпрати със същата закана. Не искам да я виждам никога повече.



- Ти си националка по хандбал. Сигурно много съжаляваш, че пропусна Балканиадата, която се проведе преди дни в родния ти Габрово и съотборничките ти завършиха трети.

- Много трудно ми беше наистина. Горях от желание да играя. Постоянно говорех с баща ми по телефона и той ми казваше как се развиват мачовете ни. През ноември предстои Балканиада в Черна гора, тогава ще играя. Готова съм веднага да се завърна на игрището.

- Баща ти издаде, че си имала приятна компания в самолета...

- Да, Борислав Михайлов също се прибираше от Кипър. Пътувахме един до друг. Неговата седалка беше пред моята. Още в началото го видях като се качваше на самолета, но ме беше срам да се запозная с него. Айде, че трябва да тръгвам. Искам да си ходя вече, в Габрово ме чакат.

----------------------
Автор: ПЛАМЕН СЛАВОВ, БЛИЦ


Коментари