Носителят на купа „Странджа” Стефан Иванов: В живота не нокаутирам, премислям всичко отдалеч

Бокс
Добави в Svejo
    Viasport 01/03/2012 16:40
Носителят на купа „Странджа” Стефан Иванов: В живота не нокаутирам, премислям всичко отдалеч

Стефан Иванов, който спечели купа „Странджа”, получи специалната награда на Пресклуб „България” за пробив в международния спорт. 19-годишният боксьор от клуб „Левски” взе златния медал в кат. до 52 кг, след като записа три убедителни победи. В кариерата си той има европейска титла за юноши, обявен е за най-техничен боксьор на шампионата, както и първо място при младежите. След награждаването Стефан Иванов разказа как е стигнал до успеха и как ще реализира потенциала си.

- След този пробив имаш ли вече самочувствие на голям шампион?
- Не, разбира си. Това е само един международен турнир, спечелен от мен. Вярно, че е първи при мъжете, но не е толкова важен. Едва, когато взема медали от европейско, световно първенство или олимпиада, ще имам повод за по-високо самочувствие.

- Как приемаш наградите?
- Не съм очаквал чак толкова внимание. Все пак съм само на 19 години. Надявам се да продължавам така и да доказвам на какво съм способен. Има още доста за показване.

- Имаш ли любим боксьор, образец за подражание?
- Серафим Тодоров е моят пример. Гледал съм негови мачове, те са като учебник за това, на което искам да приличам на ринга. Той показва изключително красива игра.

- Но Серафим имаше проблеми с дисциплината, изчезваше от лагери, за да ходи на сватби. При теб как е?
- Аз нямам такива проблеми, питайте треньорите ми. Засега нямат оплаквания. Не ми липсва живота, когато съм на лагери. Моят живот е боксът.

- Сарафа можеше освен да боксира, и да пее. Ти можеш ли да правиш други неща извън бокса?
- В общи линии мога да правя каквото реша. Удава ми се. Мога да танцувам, например.

- Получи ли някакви стимули за успеха и на каква стойност, ако не е тайна?
- Президентът на федерацията Красимир Инински ми даде веднага наградата. Беше 10 000 лева.

- Да не си я изхарчил вече? Всъщност за какво ще я използваш – кола, обзавеждане, нещо друго?
- Не, не съм я похарчил. Кола си имам, обзаведен съм. Е, ще трябва да използвам част от нея за костюм и за абитуриентския бал. Иначе съм пестелив.

(„Може да спестиш костюма, ако сме на лагер по време на бала”, обажда се тук старши треньорът на националите Михаил Таков.)

- Няма ли да се ожениш?
- Аз на практика съм си женен. С приятелката ми Даниела сме заедно от няколко години. Разбираме се отлично, тя много се радва, когато побеждавам, още от времето когато станах европейски шампион. Съученици сме, даже сме в един клас и сега завършваме заедно средното си образование. За сватба засега не мислим, може би след олимпиадата. Всяко нещо с времето си.

 



- Ти спечели на практика двата си най-важни мача в зала „Универсиада” с нокаут. Нокаутьор ли си в живота, с един бърз удар ли решаваш нещата?
- Не, не – там е съвсем различно. Премислям всичко отдалеч, планирам си нещата. Не бързам, там нещата не се решават така.

- Изненада ли те победата над такъв класен боксьор като Шелби? Ако беше вдигнал ръце след нокдауна, така ли щеше да завърши мача?
- Изненадах се, не очаквах да го намеря така точно, все пак е много опитен. А как щеше да завърши всичко, ако беше продължил, не мога да кажа. А и не ми се мисли – аз съм победителят!

- Разкажи нещо за себе си. Имаш ли боксьори в рода?
- Все още съм ученик, последна година в 94-о СОУ „Димитър Страшимиров” в нашия квартал „Христо Ботев”. Малко трудно съчетавам училището със спорта, уча и ме изпитват, когато не съм на лагери. Не съм отличник, но много държа на образованието. Като малък се увличах от биологията, сега спортът ми измести интересите. Готвя се да кандидатствам за висше. Засега съм се спрял или на школата на МВР в Симеоново, или в Националната спортна академия. Но още не съм решил окончателно, зная само, че ще уча. Иначе в рода ми няма боксьори, има един-двама братовчеди, които са опитвали, но не е нещо сериозно. На практика съм първият.

- И какво те чака нататък?
- Още от утре сме на лагер. После заминаваме на турнири. През май е олимпийската квалификация, много се надявам да взема квота за Лондон. Там вече ще видим какво мога. Мечтая естествено за олимпийски медал. А г-н Георги Стоименов, директорът на клуба, казва, че за да го взема, трябва да мечтая за титла. Приемам, че е така...




Селекционерът Михаил Таков:
За него това е само стъпало

„Стефан Иванов има всички данни, за да стигне до олимпийска квота - коментира старши треньорът на националите по бокс Михаил Таков. - Боксьор с хъс, с желания да пробива, точно каквито са нашите търсения за отбора. Хора, които са готови да постигнат нещо, за което дори не са мечтали. Това става с много труд и раздаване, не само с талант. За него купа „Странджа” може да е връх в кариерата, но всъщност е само едно стъпало към истинските върхове. Това състезание мина, вече го няма. Сага са няколко турнира и, ако и там се представи така, вече е нормално да има самочувствие, че няма кой да го бие на олимпийската квалификация. А самата олимпиада, ако стигне до нея, е съвсем различна работа.”



Палми Ранчев: И Амир Хан го познава

Треньорът в националния отбор по бокс Палми Ранчев разказа изключително любопитна история със Стефан Иванов от последните месеци. „Като бяхме на турнира в Пакистан, Стефчо игра много силно и всъщност загуби само от шампиона на Азия на финала. Мислех си, че едва ли някой го е запомнил, там имаше много добри боксьори. Той обаче си беше наумил да вземе автограф от Амир Хан, най-известният човек в бокса в страната. Той е от пакистански произход, но донесе на Англия сребро в кат. до 63 кг от олимпиадата в Атина, а после направи и блестяща кариера като професионалист. Та ние се пробваме да стигнем до него с връзки, води ни президентът на Пакистанската федерация, обяснява на безбройните му бодигардове, че Амир е тръгнал от българския турнир „Странджа” и накрая ни пускат при него. А той още преди да са ни представили, казва: „Е как няма да му дам автограф. Ами това е Стефан Иванов, най-техничният боксьор в Европа при юношите. Знам го разбира се, страшен талант”. Направо щяхме да паднем. И името му знаеше!



---------------
Автор: Бойко Оков, материалът е публикуван във в. „Монитор”


Коментари