Тереза Маринова: Работата с децата ме разтоварва

Лека атлетика
Добави в Svejo
    Viasport 14/04/2012 11:47
Тереза Маринова: Работата с децата ме разтоварва

Тереза Маринова май не се нуждае от представяне. Ако не я знаете като последната ни олимпийска шампионка в леката атлетика - от Сидни 2000 г., то със сигурност сте я гледали как танцува с Данчо Йовчев във VIP Dance. А може пък детето ви да участва в организирания от нея турнир за малчугани „Тереза Маринова и приятели”. Или пък ваш близък да й е студент в НСА. Към всички тези занимания преди година чаровната плевенчанка прибави и най-важното за една жена - майчинството.
Екип на вестник "Монитор" я намери, естествено, на стадиона. Там, където се чувства като у дома си. На базата на академията Тереза подготвя може би бъдещи шампиони на България.

- Тереза, колко деца се занимават с лека атлетика под твое ръководство?
- 12 дечица тренират при мен, като най-малките са на 8 г., а най-големите - на 12. Събирам ги по 3 пъти през седмицата, а понякога и в събота. Заниманията ни преминават повече като игра, в която вкарваме и атлетически елементи като скок на дължина и, разбира се, най-подходящите за тяхната възраст къси спринтове.

- Работата с децата доставя ли ти удоволствие?
- Определено. С тях няма напрежение, няма натоварване. С големите е доста по-трудно. Като пораснат, стават философи и се опитват да те учат как да си вършиш работата. Заниманията с децата не ги приемам като работа, защото с тях се разтоварвам. Удоволствие е да ги учиш на любимия си спорт.

- И ти така ли си тръгнала като малка?.
- Сравнението не е съвсем точно. Не че тогава сме имали прекрасни условия, но сега нещата стават все по-зле. Това е много тъжно, защото има много деца, за които атлетиката може да е тяхното бъдеще, но те го пропиляват. Като не можеш да им предложиш добри условия за тренировки, нормално е родителите им да ги насочат в друга сфера - да искат от тях да учат, например.

- Теб лично какво те мотивира да се занимаваш с най-ниското стъпало в спорта?
- Именно това, че няма натоварване за мен. А и фактът, че няма нищо по-хубаво от това да видиш децата, когато вече си ги научил. Едно е да вземеш готов състезател от някой свой колега, който го е учил по един начин, и съвсем друго да шлифоваш детето по свой тертип от самото начало. Аз дори съжалявам, че не ги записвам на видео през няколко месеца, за да могат и самите те да направят разлика в развитието си. Това е удоволствието - да видиш как детето се променя, и то благодарение на теб.

- А как гледаш на работата си със студентите?
- Това е нещо съвсем различно. В часовете ми по лека атлетика идват студенти от всички спортове. Разбира се, когато имаш пред себе си състезатели по атлетика, изискванията към тях са завишени. Аз обаче се старая да изисквам от всички, защото това са хората, които ще застанат след години да учат децата ни. Искам студентите да са отдадени в часовете ми и да знаят за какво са дошли. Със студентите се работи по-трудно, защото това са вече изградени характери. Докато малките можеш да ги манипулираш, то студентите имат свое собствено мнение и много по-трудно можеш да ги убедиш в противното.

- Ти как успяваш да ги мотивираш - с авторитета, който имаш като успешен състезател, или с приятелство, тъй като не си много по-голяма от тях?
- Според мен трябва да се държиш по различен начин с различния тип хора. Засега не съм имала проблем. Аз все още водя часовете и с друг преподавател, който ми помага. Виждам обаче в очите им страхотен респект, който изпитват към мен. Но истината е, че много си личи - още с влизането си в час мога да позная кой е дошъл наистина, за да научи нещо, и кой да отбие номера.

- Така ли бързо разгадаваш хората и в живота?
- Там е по-трудно. Като че ли в ежедневието правя повече грешки, защото аз съм по-отворена към хората и никога не приемам някого с лошо. Винаги търся у хората добрите черти и може би заради това се лъжа повече.

- Справяш ли се с многото ангажименти, с които си се нагърбила?
- Аз винаги съм била деен човек. И наистина, колкото по-зает ми е денят, се чувствам по-добре. Но пък заетият ден понякога те лишава от твоите си неща. На този етап в повече ми идва организацията около предстоящия турнир за деца, който ще е другия месец, но се надявам, че ще се справя.

- Подготвяш ли се за новото предизвикателство, което те очаква - да се завърнеш в сектора?
- Не, не, това като заглавие звучи наистина гръмко: „Тереза Маринова се завръща в сектора”, но не е съвсем така. Истината е, че тази година Националната спортна академия празнува 70 години и по повод честванията ще има представяне на всички видове спорт. От катедра „Лека атлетика” ме поканиха да направя един троен скок и, разбира се, аз нямаше как да откажа. В крайна сметка аз вече съм част от тази катедра и когато се прави с цел популяризиране на спорта ни, няма как да не участвам.

 


- Какво ти остана след участието ти в риалитито VIP Dance?
- Останаха ми приятелите. Истината е, че с Данчо Йовчев станахме много по-близки. Ние се познаваме много преди шоуто, но в него станахме много по-близки. Сега постоянно се чуваме по телефона, споделяме си, помагаме си със съвети. С Борислав Захариев, известен като Боби Турбото, също станахме много добри приятели. Лично за мен най-ценното от тези формати е това - приятелствата, които завързваш с нови хора, нови характери, от други сфери.

- Как се справяш с малката си дъщеричка?
- Надявам се да се справям добре. Една година тя беше №1 в приоритетите ми. Тя и сега е над всичко, но се старая да се връщам към живота преди нея. Като навърши една година и си казах, че е време да се върна „на работа” и да стана по-активна, защото това, че имаш дете, не трябва да спира развитието ти. Сега се старая всяка свободна минута да прекарвам с нея, да не пропускам нищо от това, което се случва в живота й. Тя е изключително кротко и спокойно дете, което много ме улеснява.

- Помагат ли ти хората около теб в отглеждането й?
- Първата годинка почти сама съм я гледала с помощта на баща й. Имам жена, която ми помага, но я ползваме рядко - само ако вечер се наложи да излезем. Докато 20 дни бях в чужбина, майка ми я гледаше, но тя си живее в Плевен и няма как да е постоянно с нея.

- Пускала ли си я на пистата?
- Още не, но се надявам съвсем скоро да го направя, когато времето се задържи топло за по-дълго.

- Как усещаш живота, след като прекрати състезателната си кариера? Какво се промени у теб извън пистата?
- Ако нещо ме е променило, това е дъщеря ми. Но смятам, че тази промяна е към добро. Сега си давам сметка, че преди съм се ядосвала за абсолютни глупости. Тя ме накара да оценявам и най-малките неща. Като цяло обаче не смятам, че съм се променила толкова много по отношение на работата ми например. За мен е много важно да имаш отношение към заниманията си и аз се старая каквато съм била в спорта, такава да съм и сега в работата си, а именно отговорна.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си успяла да направиш?
- О, естествено. Най-много съжалявам, че не успях да направя световен рекорд. Това е нещото, което адски много съм искала, но в крайна сметка не се получи. От друга страна, пък съм щастлива, че Господ ми е дал възможност да спечеля всички титли.

- Мислила ли си да се пробваш в ръководството на спорта?
- Засега не мисля по този въпрос. Не виждам себе си на такова място. Ако имаш свободата да решаваш сам на такова място, е много добре. Но поне засега не смятам, че в България е така. Не мисля, че това е позиция, която мога да заема. Някой ден може и да се случи. Амбициите на човек се променят, както и самият човек се променя. Сега не виждам себе си зад бюро, но в бъдеще, кой знае?!

- Ти сигурно не си се виждала да танцуваш в тв предаване при това на високи токчета, но го направи...
- И това е така, но е едно да вземеш решение за такова нещо за 1 месец от живота си и съвсем различно да го решиш за години наред.

 


- Какви са отношенията ти с твоя треньор Христо Марков?
- Продължаваме да се разбираме много добре. Той ми помага много и сега за организацията на турнира. Марков обаче напоследък много пътува - ходи по лагери със състезателите си, а аз като че ли съм си по-скоро в София. Когато имаме поводи, се събираме заедно, а иначе на стадиона се виждаме много често.

- Стараеш ли се да прилагаш неговите методи на тренировки?
- За мен лично най-хубавото нещо, което той се опитваше да прави, е, че подхождаше към всеки един състезател по различен начин. Това се опитвам да правя и аз сега, защото всяко дете, всеки спортист е различен. На всеки трябва да му се развиват различни качества, а не може всички под една програма и който оцелее. Не това е начинът.

- Дано да постигнеш и ти неговите треньорски успехи!
- Засега като че ли нямам амбицията да се занимавам с професионални спортисти. Може би, ако някое от моите деца порасне и се наложи да го водя по състезания - да. Сега е още много рано. Разбира се, много е хубаво, ако те от малки искат да станат големи спортисти, но моето мнение е, че преди да са станали на 15-16 години, не може да се каже дали имат бъдеще в спорта или не.

- Децата от твоята група знаят ли коя си?
- Знаят. Дойдоха подготвени по този въпрос. Мисля, че заради това, че тренират при мен, се чувстват някак си горди и поласкани.

Интервю на Снежана Иванова, в. "Монитор"


Коментари
Betway