Новата роля на малкия Гиби Искренов

Хокей на лед
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 14/04/2012 15:35
Новата роля на малкия Гиби Искренов

"Хайде бе, Гиби", провикна се бащата. "Хайде бе, Гиби", отвърна синът с малко по-различен, шеговит тон. Диалогът е между Божидар Искренов, Радостта на народа, Сина на вятъра, футболната легенда, идолът на сектор "Б", човекът, прекрачил най-голямата граница в българския спорт, обличайки екипа на ЦСКА, и неговият син Георги. Преди броени дни Искренов-младши се превърна в Радостта на хокейния народ в България. На него не му се е налагало да изминава границата между Левски и ЦСКА, а една друга, дори по-драматична и по-човешка бразда.

Екип на Viasport.bg се срещна с Георги Искренов в разгара на световното първенство по хокей на лед в група Б на II дивизия в София, на което той дебютира за А националния отбор на родината си. Така се увлякохме, че Георги закъсня за тренировка, та се наложи прочутият му татко да ни прекъсне с жестове към ръчния си часовник. Е, дни по-късно установихме, че медийните изяви никак не попречиха на нападателя да стане един от най-добрите играчи в националния ни тим на шампионата. Изненадващо за мнозина съставът ни зае третото място, а Малкия Гиби реализира победната дузпа миналата неделя срещу Израел.

Че навършилият преди броени дни 22 години Георги е син на баща си, пролича на първенството в Зимния дворец. Той започна добре на връх рождения си с ден с гол срещу Южна Африка, но дни по-късно с Мексико направи безрасъдно нарушение като блъсна противник в мантинелата, за което бе наказан за 5 плюс 10 минути и изваждане до края на срещата. Тогава някъде българският тим бе отписан, а в частност и самият Искренов. Дойде ред на изненадващ успех над Китай и финално "ура" срещу силните израелци. В двата двубоя младокът блестеше и сдържаше огъня в кръвта си.

 

Радостта след мача с Израел


Само за броени дни той прекоси свой път и като всеки млад човек, при това доста емоционален и "син на баща си", направи завой в личното си противоречие. А последната крачка бе в добра посока - за самия него и за България, която му гласува доверие, макар с една малка (и разделена!), но все пак пъстра прослойка като хокея на лед. Един колега възрази, че Георги Искренов не е точно от "контингента" на Viasport.bg. Понеже е навършил 22 години и играе вече при мъже. Не е точно така и ние го разбрахме в процеса на разговора. От една страна Гиби-младши тренира деца в дома си край Вашингтон. Много по-интересен е с разсъжденията си, със своята неподправеност, със забавния акцент на който говори по обективни причини и с примера, който може да предложи на всеки един млад спортист у нас. Той не е звезда, но дано някога в България се разбере, че няма лошо, ако се вглеждаме в хората сред самите нас, а не непременно в идоли, които пълнят световни арени.

"На майтап почнах да играя хокей, в Америка футболът не е толкова популярен, колкото в Европа. А аз исках да имам много фенове, започна своята изповед Георги, който е роден в Лозана и израснал във Вашингтон. Наши приятели ме запознаха с играта. Фен съм на Детройт Ред Уингс, харесват ми и Монреал Канейдиънс. Допада ми, че играта е бърза, че има удари. Бързо научих основните неща. Последната година в гимназията дори играех хокей, не футбол. Продължих да се занимавам с футбол за удоволствие, но хокеят го взех много по-насериозно. Загубих интерес към футбола за практикуване, но винаги ще го обичам и следя. И съм сериозен хокеист.

Някога отидох просто да се забавлявам и да пробвам. Треньорът ми даде шанс и вкарах гол още в първата минута на първия си мач. Беше ми последната година в гимназията, а за една година нищо не може да се направи, няма как да влезеш в колеж."

Георги Искренов е обличал екипа на Вашингтон Джуниър Нешанълс в младежка лига край щатската столица. Там може да се играе от 15 до 20 г., и на 21, ако даден състезател ги навърши по време на сезона, без плейофите. В миналия сезон е излязъл на леда в 52 мача, у нас никой не може да стигне толкова за... години.

За да отидеш до по-високо ниво в Америка обаче се изисква колеж. Защото лигите под НХЛ са нейни сателити. Сега Георги Искренов си търси клуб - без значение къде. Той се възприема като гражданин на света и е готов да се върне в Европа. Участие на световно първенство е от значение за визитката му и той е наясно с това. Подчертава колко се е вълнувал преди да получи поканата.

 

Георги Искренов като частен треньор


В момента Георги Искренов е частен треньор на пързалка близо до дома си край щатската столица. Ето я първата връзка с нашия сайт - макар много млад, той се занимава с деца.

"Сутрин ставам в 3,30-4 часа. В 5 ч на леда идват първите желаещи и до 11 работя там от понеделник до петък. Тренирам хора от 3 до 50-годишна възраст. Има такива, които идват по три пъти в седмицата преди работа. Има и сериозни деца с талант, или пък такива, които го правят само за удоволствие. Като приключа, тренирам сам, така прекарвам на леда по цял ден. Водя занимания индивидуално, също и на групи от по 10-12. Виждал съм 3-годишни деца, за които не можеш да кажеш, че са толкова малки, пързалят се страхотно и бързо напредват. Важното е малките сами да искат да правят това", обяснява Георги.

Светът е малък. Разговорът ни отвежда до общи познати, с които ви запознахме в края на миналата година - треньорите по фигурно пързаляне Станимир Тодоров и Павел Димитров. Те живеят и работят в съседство в щата Вирджиния, отново край Вашингтон. Семейни приятели са с майката на Георги - Алина. "Много са добри и много ги уважават. Препоръчвам ги на хора, които отиват там, казвам, че те ще ги научат най-добре", споделя хокеистът. И на някого може да му стане мъчно, но в онзи миг пролича най-кристално, че не е отраснал в България. Чакай тук да чуеш добри думи за колега...

"Обичам да тренирам деца, но все пак съм на 22 години. Мога да го правя като стана на 40, сега ми се занимава с хокей, искам да играя. Имам повече връзки в Европа, приятели, които са тук", все пак пояснява младокът. Което ни връща в България - на въпроса как Георги Искренов вижда по-добри дни за великата ледена игра.

"Има много деца, които харесват хокея. И хората в този спорт трябва да дават всичко от себе си. Няма пари и това е най-трудното, което трябва да се направи - да се привлекат средства, защото хокеят е много скъпа игра. Трябва да има пързалки и повече треньори. Колкото повече децата играят, толкова по-добре за тях. Близо до моят дом има 5 пързалки, на 20 километра една от друга. Правят още три, които са още по-близо. Това е само във Вашингтон. България е футболна страна, затова ще е трудно, но не невъзможно. Има много добри хокеисти тук, има таланти. А виждам какви хора стават хокеисти в Америка."

 

Баща и син преди световното в София


Стигаме до характера на Георги, до приликите с неговия баща. Казва, че са в приятелски отношения. Вслушва се в съветите му, особено, когато става въпрос за спорт. "Той ги дава дори когато не му ги искам", смее се младият мъж.

"Като малък бях много темпераментен, но някъде към 16-17 години разбрах, че така не става. Когато се водиш по емоции, почваш да правиш много грешки. Щом един играч в даден отбор е нервен, всички се изнервят. Може да си ядосан, но трябва да го държиш в себе си, не да го показваш. Като малък правех много глупави неща и постоянно ме наказваха (бел. ред. личи по белези на едната ръка - от римска свещ по време на новогодишна нощ преди години в България).

Сега съм много по-отговорен. Усетих се навреме и почнах да се развивам в друга светлина. Осъзнах своята роля, какъв искам да бъда! И тя е да вкарвам голове, не да се бия. За жалост много деца не осъзнават ролята си в живота и в своето призвание, поради което се лутат. В Америка обаче нещата стават така - в един момент те викат в една стая и казват какво искат от теб. Всеки си има роля и трябва да я играе."

Ето как Георги Искренов намира себе си през годините. От постоянно биещ се хокеист - малко или повече според американската култура, синът на Сина на вятъра, се превръща в техничен, бърз и много находчив хокеист, заплаха за вратата на противника. Което все пак не е чудно, защото във вените му тече изцяло европейска кръв. А и той симпатизира на хокейния стил от Стария свят: "Първата мисъл е как да отбележиш, а не да се сбиеш". Такъв беше и на световното в София - почти всеки негов допир с шайбата носеше интересна ситуация, нещо нестандартно. Оказа се и много ефективен при игра с човек по-малко, просто защото е учен правилно...

 

Георги Искренов комбинира на тренировка с 18-годишния Мартин Николов, за когото казва, "че е готов на всичко на леда"

 

Малко преди бащата да почне да ни показва часовника си отсреща, Георги Искренов отправи послание към младите хора в България: "Трябва да дават абсолютно всичко от себе си и в спорта, и в учението, трябва да се събуждат с тази мисъл. Не може само едното или другото. Ако искаш да си спортист, трябва да имаш и училището зад гърба си. Ако не стане едното, ще се получи другото. А щом искаш да си спортист, няма "боли ме това, боли ме онова..." Трябва да тренираш и да ставаш все по-добър. Каквото и да те боли, няма никакво значение. Това и моят баща ми го е казал: Нищо не те боли, отивай и играй! Минаването през болката те прави по-силен. В хокея това е задължително.

Училище и спорт - така поне ни учат в Америка. По този начин ставаш много по-добър човек. В САЩ, когато отидеш в колеж, първото, което те питат, е как са ти оценките. Изобщо не ги интересува колко си добър."

 


Тук някъде Георги Искренов вече е закъснял за тренировка. Но не толкова, че да не стигне навреме за дузпата срещу Израел. Не закъсня за главната роля в спектакъла на ледените рицари. Той и съотборниците му направиха така, че отново да се заговори за хокей в България. За хубаво.

 


Снимките са на Viasport.bg и от профила на Георги Искренов във фейсбук.


Коментари