Христо Долапчиев: Искам да оставя следа в рекордите на България

Плуване
Добави в Svejo
    Viasport 01/04/2013 09:05
Христо Долапчиев: Искам да оставя следа в рекордите на България

Зимният шампионат по плуване за мъже и жени в басейна на Спортната палата в София ще бъде запомнен с включването и седемте титли на Екатерина Аврамова, очакваната доминация в гърба на Мартин Желев, дебюта на смесените (микс) щафети (по два поста от всеки пол) и най-вече с рекордите на съотборниците в „Черно море” Александър Николов и Димитър Дечев. Плувните специалисти обаче отчетоха и продължаващия възход на бургаското плуване, класиращо все повече младоци на почетната стълбичка. Един от тях бе талантливият брусист на „Черноморец” Христо Долапчиев. Синеокият шампион даде първото си интервю за Първи български плувен сайт.



- Христо, времената и класиранията ти те определят като една от надеждите на българското плуване. Би ли изброил най-големите си успехи досега?

- Благодаря за въпроса и най-вече определението, че съм надежда на българското плуване. За мои успехи смятам участията си във всички държавни шампионати, международни турнири, Балкански игри и европейското първенство за младежи. Националните ми рекорди за юноши старша на 200 м бруст на голям и малък басейн и на 50 м бруст на голям басейн. Гордея се най-вече с поправката на рекорда на 200 м бруст, поставен още в далечната 1987 г., която направих през 2011 г. в Солун – 2:24,54 мин. Естествено радва ме и шестото място на Балканските игри в Сърбия, въпреки по-слабото ми плуване.

- Как започна твоят флирт с плуването?

- Любопитно определение „флирт”. В интерес на истината точно така започна всичко. Като дете виждах как мой съсед ежедневно отива към басейна. Проявих любопитство към плуването. Въпросният човек пък се оказа Данаил Драганов, който вече беше успешен плувец и син на бъдещата и настояща моя треньорка Люба Панайотова. По онова време бях на 9 години и на басейна ме водеха родителите ми.

- От самото начало ли имаше амбицията да ставаш спортист или постепенно дойде хъсът за спортни постижения?

- Нормално е да съм бил дете, което харесва само спорта. Участията на състезания засилиха интереса ми към „синия” спорт. Хъсът дойде с добрите класирания.

-На кои треньори дължиш успехите си?

- Единственият треньор, с който съм тренирал и работил в Бургас, е г-жа Люба Панайотова. Смятам я за мой единствен наставник. Смело мога да кажа, че г-жа Панайотова ми е и приятел. На лагери с националния отбор съм работил и тренирал под ръководството на Веселин Суров, Николай Вакареев и Георги Дангалаков. Благодарен съм им за труда, положен в моята подготовка и съветите им.


Христо с треньорката си Люба Панайотова.
Снимки: sportsgallery.eu


- В „Черноморец” си приемник на големи имена в българското плуване. Запознат ли си с историята на клуба, успехите на големи фигури?

- Радва ме, че тренирам в плувен клуб с история. Отдавна съм се запознал със славните постижения и имена на „Черноморец”, но съм амбициран да напиша нови страници. Искам да продължа историята на клуба, която са започнали Георги Михалев - европейския шампион за младежи, участник на две олимпиади и многократен национален рекордьор, както и Георги Палазов, плувал три пъти на най-престижния спортен форум. Въпросът за историята на бургаското плуване е много дълъг, това личи от националните рекорди, които все още са неподобрени.

- Бургас е един от градовете с най-голяма вътрешна конкуренция – има няколко и силни клуба. Как успява да го постигне черноморският град?

- Хубаво да има конкуренция, така според мен се раждат резултатите. Положението с тренировъчната база обаче е трагично. По-лошото е, че то се влошава с бърз темп. Не виждам надежда за по-добри условия. Та в Бургас тренираме четири клуба, разделени в петте коридора на 25-метров басейн, в едни и същи часове плюс граждани за свободно плуване...! Един пример: в един коридор се подготвям за бъдещите отговорни стартове с начинаещи деца! Иначе в спортното училище „Юрий Гагарин” от нашия клуб има 16 плувци. Аз съм един от тях, тъй като ми беше труден тренировъчния процес като ученик на Руската гимназия и до преди две години правех по една тренировка на ден. Това наложи прехвърлянето ми в спортното.

- През последните години брустът при мъжете извади най-много равностойни и силни състезатели. След стандартите, които зададе трениращият в САЩ Михаил Александров, изпъкнаха Динко Гешев, Лъчезар Шумков. Сега ти и Петко Тороманов. На какво го отдаваш?  

- Наистина в бруста има сериозна конкуренция в България през последните години и летвата е високо вдигната. Хубавото е, че има и конкуренция между младите състезатели, но съперничеството ми с Петко не се усеща. Повече е приятелското отношение.

 




- Колко далеч може да стигне Христо Долапчиев?


- Този въпрос го оставяме на времето. Естествено, полагам необходимия труд, надявам се на здраве. Искам да оставя следа в рекордите на България за младежи, а впоследствие и при мъжете. Естествено, мечтая за участие на олимпийски игри като всеки състезател.

- Целите през този сезон?

- Целта ми беше медал от Балканиада, а сега ще гоня титлите във всички вътрешни шампионати и рекорда за младежи на 100 м бруст.

- Какъв си извън басейна?

- Като всички останали мои връстници. Само че аз искам да съм шампион...!

- Кумири имаш ли си от световното плуване?

- За мен великите са си велики, но не гледам на тях като на недостижими...!

- Как би описал състоянието на българското плуване?  

- Положението е ясно на всички – криза. Не е добро, но мен в момента ме интересуват само личните ми резултати.


Автор: Василен Димитров, интервюто е публикувано в bgswim.info
Снимки: Евгени Цеков



-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


-----

Заповядайте в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com

 

 



Коментари