Георги Аврамчев: Плуването трябва да влезе в учебната програма
Плуване| Добави в Svejo |
|
- С членовете на Управителния съвет отдавна сме заедно. И на практика ще продължим да изпълняваме това, по което работихме през годините. Откакто се помня, цял живот съм в плуването и по басейните. На практика – вече повече от 4 десетилетия. Първо като плувец на Славия и националния отбор. После като ръководител на плувен клуб Славия, след това от 1997 г. и като зам.–председател на федерацията, когато тя бе оглавена от покойни днес Емил Кюлев, Бог да го прости. Оттогава досега с прекъсване от 1 година постоянно съм в Управителния съвет на БФПС. Така че българското плуване винаги ми е било пред очите и аз винаги съм бил част от него и неговите проблеми и радости. Това ми е съдбата и съм доволен от нея, че ме свърза неразривно с водата и плуването.
- Какви са основните цели, които си поставяте като председател на федерацията?
- Те не могат да се различават много от целите, които е имало досега. И моите основни цели, и на Управителния съвет, и на генералния секретар Таня Богомилова - между другото, аз съм много щастлив, че мога да работя заедно с първата и единствена засега българка олимпийска шампионка по плуване – са да бъдат създадени всички условия плуването да се завърне на мястото, което му се полага като един от водещите спортове у нас. Всички знаем, че плуването е изключителен спорт. С огромна тежест в олимпийската програма – заема второ място по брой медали, които се раздават на олимпийски игри след леката атлетика. А всичките медали, които се разпределят от спортовете в Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) – плуване, водна топка, скокове във вода, плуване в открити води и синхронно плуване, са повече от Царицата на спортовете. Така ФИНА всъщност е международната федерация с най-голяма тежест и най-голяма значимост на летните олимпийски игри. Общият комплект медали в Пекин беше 312, ако не се лъжа, а спортовете във ФИНА разпределят около 50 комплекта. В леката атлетика медалите са 42, само в плуването – 32. Вижте за какъв огромен авторитет на плувните спортове говорим...
- А освен това плуването е много масов и много социален спорт...
- С това щях да продължа. Ефектът, който има плуването върху организма на детето, е невероятен. И в правилното му физическо развитие и укрепване, и в налагането на хигиенни навици. И да не забравяме – животът на Земята се е зародил във водата. Освен това точно заниманията с плуване изграждат страхотни навици у младите, държат ги далеч от други неща, с които биха си запълвали времето извън училище, ако не тренират в басейна. Затова всички ние в управата на федерацията сме привърженици на тезата, че трябва да върнем колкото се може повече деца в басейните. Да се научат да плуват, да спортуват активно и редовно. Защото спортът, и плуването в частност, е нещото, което може да съхрани ценностната система на едно общество. Нека не отричаме всичко, което се е правило в България преди две десетилетия. Нека заради политическата система не слагаме кръст на това, което беше хубаво. А безспорно хубаво беше, че в трети клас децата задължително се обучаваха да плуват.
- Как би могло това отново да се случи?
- Имаме намерение да лобираме с всички възможни познанства и контакти, които имаме в няколко посоки – местна власт (кметове и областни управители), Министерство на просветата, Министерство на спорта и най-вече в парламента, да се създаде законова база плуването да стане задължителен учебен предмет. Защото плуването е част от общата култура на хората. В това отношение трябва да наваксваме много като държава и като общество. Съзнавам, че това е много амбициозна цел, която изисква дълга и упорита работа. Не се страхувам обаче да започна този път. Защото знам накъде води – води към здравето на децата, към все повече и повече млади плувци в България.
- А по отношения на високото спортно майсторство какви са ви целите?
- Както се казва – да направим пирамидата. Или да я обърнем, защото у нас сега тя е малко сбъркана. Отдолу наистина имаме 20-30 много талантливи деца. Но както знаете един елитен плувец се изгражда минимум 8 години. Каква е вероятността от тези 20 наистина перспективни деца да излезе новата Таня Богомилова? Нека си признаем на глас – доста малка. А каква ще е тази вероятност, ако тези деца за 300-400? Или още повече? Точно затова трябва да работим – да има условия клубовете из цялата страна да могат да откриват, създават и отглеждат талантливи плувци. Които после като дойдат в националните отбори да стават все по-добри и по-добри. И така докато стигнат върха си като състезатели. За нашия спорт разковничето е в масовостта – от по-голямата масовост ще излязат и бъдещите големи плувци на България. А защо не и медалисти на олимпийски игри. Затова ние от федерацията ще излезем с един документ – предложение до всички, които имат отношение към този въпрос – плуването да влезе в учебната програма. Мисля, че това ще бъде полезно за всички.
- Как смятате да се развиват националните отбори?
- Разработихме технически комитет към федерацията. Искаме да уеднаквим критериите, по които малките се учат да плуват и тренират след това. В момента много треньори си работят по собствена система. Аз не искам да отричам индивидуалния подход, но трябва обща методика, общи критерии и общи изследвания, на които да бъдат подлагани всички талантливи проектонационали. Този комитет има задължението до края на лятото да бъде изградена единна система за подготовка по плуване в България и тя да бъде разпратена по клубовете. Всички ще са наясно на какво трябва да отговаря един плувец, за да бъде включен в националните отбори. Това са и технически, и функционални характеристики. Защото, ако един плувец не е научен да плува технически правилно, това е за цял живот. И не може да бъде променено после в националния отбор – просто няма как да стане. Така и самият състезател не може да постигне върха на потенциала си, защото грешки в техниката на плуването му пречат. Пък и националният отбор не е мястото, където техниката трябва да се учи. Там се шлифоват и се градят съвсем други качества. В същото време разбирам, че в условията на икономическа криза нямаме възможност да разгърнем желанията си и да подсигурим централизирана подготовка на всички талантливи деца в националните отбори. Но аз съм много щастлив, защото в момента у нас има изключително добри специалисти. Треньори, които са се доказали, създавайки състезатели от световна и европейска величина. Наскоро ме питаха – нямаме ли идея да взимаме специалисти от чужбина. Защо? Те просто не ни трябват. Напротив – даже има български треньори, които работят с успех в чужбина. Вижте един Димитър Бобев какво направи в Хърватия като държавен селекционер в последното десетилетие. Усилията ни трябва да са насочени към задържането на тези специалисти у нас, да работят за българското плуване и така ще дойдат и резултатите.
- През месец май бяха открити два нови басейна – закрит във Варна и открит в Бургас...
- Това е пътят, по който трябва да се върви. Изграждането на материалната база е много труден процес, който отнема много време и много пари. Вярната формула е публично-частното партньорство между бизнеса и общините. И поддръжката на един басейн е скъпа, няма вариант той да връща средства, които след това да се реинвестират в спорта. Затова държавата и местните органи за самоуправление – областни ръководители и кметове, трябва да оптимизират своите програми за спорта. И доколкото е възможно в тази ситуация, да помогнат плуването да преодолее състоянието, в което е материалната му база. В никакъв случай обаче не съм и привърженик на идеята да упрекваме за всичко държавата. Просто трябва ние с всички възможности, които имаме, да създадем условия, за да може плуването да се развива във вярната посока. Затова планирам срещи с кметове и с областни управители, ще търсим начини за помощ. Има и доста програми от Европейския съюз – става дума за минипрограми – да се построи нов обект или да се ремонтира съществуващия. Това е резерв, който е неразработен и трябва да се използва.
- Как работите с Министерството на спорта?
- Отскоро имам преки контакти с министерството, но досега мисля, че взаимоотношенията федерация – министерство, преди беше агенция, са изключително добри. В МФВС работят хора, които са бивши спортисти, били са в спорта и знаят проблемите му и правят всичко възможно да помагат. В един разговор с министър Свилен Нейков разбрах, че той има амбициозна програма за рехабилитация на спортната база у нас, която няма как да подмине и басейните. И на базите в Белмекен и Спортпалас. Това ме обнадеждава, че министерството, въпреки ограничения си финансов ресурс, който има в тази ситуация, е избрало правилния път. Да не забравяме, че все пак имаме и представител на плуването в ръководството – г-н Лазар Каменов е зам.-министър. А и самият министър Нейков, въпреки че е гребец, е започнал спортния си път като плувец...
- Мнението ви за първия брой и за старта на списание “Плуване & Водна топка”?
- Страхотно списание стана. С Вас го обсъждахме дълго преди да се “роди”. Плуването беше поизостанало като медийно отразяване. Най-важното е, че има екип, който го прави добре. Въпреки че това е едно специализирано спортно списание, то не е само за хората, които се занимават с плуване, водна топка и останалите плувни спортове. Списанието популяризира нашите спортове. И представя ставащото не само в България, но и при големите световни звезди. Както беше с Майкъл Фелпс в първия брой. Така едно дете, което сега започва да плува – ще прочете как се случват нещата с най-добрите. Ще си помечтае и защо един ден да не стане като тях...
Визитка
Георги Аврамчев е роден на 19 февруари 1959 г. в София. От 6-годишна възраст тренира плуване и две десетилетия е състезател на Славия. После 3 г. се занимава и с модерен петобой. Като плувец е специалист в брустовите дисциплини, както и 200 и 400 м съчетано. Неколкократен републикански шампион и по плуване, и по модерен петобой. Участник в младежкия национален отбор по плуване и в мъжкия представителен отбор на страната по модерен петобой. Женен, има дъщеря и внук на 6 години, който вече се учи да плува. В момента се занимава с бизнес, управител е на две фирми от групата на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Дълго време Аврамчев е бил в банковия сектор – член на надзорните съвети на някои от най-големите български банки.
