Детският футбол като пародиада

Футбол
Добави в Svejo
    04/06/2013 12:40
Детският футбол като пародиада

Първи юни, Ден на детето. Осем отбора от седем града, 96 футболисти, стотици родители, роднини, зрители. Всички са в очакване на празник, предпоставките са налице. Накрая щастливите са 12, а всички останали се разотиват по автобусите без настроение и с наведени глави. Ще кажете - така е в спорта: победителят винаги е един. И ще бъдете прави. Но когато деца са въвлечени в мероприятие за отбиване на номера с рекламна цел, сред победените е даже и спортът. След такова събитие в гърлото за дълго остава един натрапчив вкус. Като от кисело мляко без мляко.

Представете си следната картина: деца от Шумен, Горна Оряховица, Бургас и Пловдив са пропътували по 300, 400, 700 километра до София и обратно в двете посоки. Станали са рано сутринта в петък, преди обяд са се натоварили на автобусите, изпратени от близки и роднини с пожелания за успех и незабравимо преживяване в столицата.

Вечерта в хотела са крояли планове за следващия ден, представяли са си играта, мечтали са за удари, голове, спасявания. Сън не ги е хващал преди събитието, за което са се готвили цял месец. И за което не се е спирало да се говори вкъщи в сезона на класните работи. На следващия ден още по тъмно и родителите са тръгнали подир децата си. С всичките разходи за път, бензин и храна...

Разходите нямат значение. Важното е децата да играят. Оказва се обаче, че в цялото приключение най-малко ще правят това - да играят. Правилата  на тазгодишните финали на традиционния турнир „Данониада“ предвиждат четири отбора да си тръгнат още след първия мач. Още два след втория. Самите „мачове“  се играят в две полувремена по 10 минути (реално по 6-7 минути игрово време).

 

Един гейм в тениса на маса може да продължи повече. При равенство - дузпи. Но даже не и по пет. Няма време за толкова, турнирът започва в 9 и трябва да приключи в 11:30. Можеш да отпаднеш още след първата пропусната дузпа. Докато разбереш къде си попаднал и трябва да си ходиш. За утешение пиеш по студено данонче.

Е, историята на футбола помни и по-големи куриози. През 1934 г. мексиканците пътуват две седмици с параход за световното в Италия. Играят още същия ден, в който пристигат. Губят първия мач и вечерта се качват на парахода обратно. В нашия случай, ако си от Шумен - пътуваш 700 километра, за да играеш 13-14 минути.

 


Осем отбора за седем мача. Честито на победителите! Редно е да споменем и тях - децата от набор 2001 г. на ПФК Литекс. Нека им пожелаем успех на финалите в Лондон. Но за да успеят и там, трябва да се поизпотят повече. Вярвам, че ще го направят, защото всяка  тяхна делнична тренировка сигурно продължава повече от времето, което прекараха на терена във финалния турнир в София. Две думи и за съдийството: видяхме рефери, които опропастиха ключови мачове в професионалния футбол, за което бяха наказани. Ако целта е била да се явят на поправителен за  пред децата - не съм сигурен, че са го взели.

Вероятно всичко това нямаше да убегне от погледа на единствения футболен авторитет сред организаторите на турнира - лицето на „Данониада“ в България Димитър Бербатов. Ако беше изгледал поне един мач, преди да награди победителите.

На финала остава усещането, че деца, треньори и родители са се готвили за турнира повече от организаторите. Неслучайно от година на година отборите намаляват. Вярвам, че за догодина поуките ще бъдат взети, а слабостите отстранени. Но цял един набор във футбола ни - родени през 2001 г., вече е похабил усилията си. Защото „Данониада“ с възможността за участие на финалите на „Уембли“ е само веднъж в живота на всяко дете.

 

Калин Първанов


*Авторът е журналист, работи в списание „ТЕМА”, на което е заместник-главен редактор. Изказаното мнение е лично в качеството му на зрител.

 


Viasport.bg е готов да даде думата на всички, които имат да дажат нещо по тази и други теми, свързани с детско-юношеския спорт.

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


-----

Заповядайте в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com

 

 


Коментари