Бърнаут в спорта

Футбол
Добави в Svejo
    Viasport 23/11/2021 13:30
Бърнаут в спорта

Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова продължава с нейната поредица от интересни и полезни теми. Този месец тя представя на вашето внимание "Бърнаут в спорта".

 

Бърнаут в спорта

Спортната дейност е източник на уникални по своето съдържание положителни емоции и чувства за спортистите. Едно от проявленията е удовлетвореността от постигнатите резултати като важна предпоставка за самочувствието, отдадеността, увереността и мотивацията.

 

От друга страна огромният стрес и екстремните ситуации поставят високи изисквания към спортисти и треньори, които понякога надхвърлят възможността за  справяне. Високите физически и психически натоварвания са същността на спорта, но ако спортистът чувства, че не може да отговори на изискванията, настъпва психофизически спад.  

 

Участието в състезания от висок ранг е свързано със силно стресови въздействия. Обществените очаквания за добро представяне и победа, чувството за отговорност и оправдаване на положените усилия, притесненията от оценките на другите, липсата на достатъчно самочувствие и увереност в собствените сили, амбициите и силно изразената взискателност и критичност към себе си, допълнително усилват напрежението.

 

Съвременният спорт може да бъде безмилостен и жесток- един ден си аплодиран и велик, а на следващия - си обект на огромна критика.

 

Редица личностни характеристики имат важна роля, когато говорим за стреса – черти на характера, психична устойчивост, емоционална интелигентност и използваните стратегии за справяне. 

 

Професионалното прегаряне или „бърнаут“ е проблем, който възниква на фона на стреса. В основата стои оценката на спортиста – дали случващото се е натиск и заплаха, или необходимост и закономерност. 

 

Силно застрашени са тези,  които имат прекалено високи изисквания към себе си, искат да правят всичко безупречно, които често си поставят нереалистично високи цели и каквото и да постигнат, все не са доволни от себе си, все не е достатъчно. Ако моторът на техните амбиции е чувството, че не са достатъчно добри, постоянно трябва да се доказват на себе си и на другите, тогава тотално забравят и игнорират нуждите и потребностите на тялото си. В резултат на това не се дава почивка на тялото. Успехът не може да нахрани самочувствието им и те се хвърлят от едно предизвикателство в друго под непрекъснат стрес инапрежение. 

 

При допускане на грешки, стават твърде критични към себе си и го преживяват тежко. За тях съществуват само отлични постижения. Ако не получат признание или установят, че не могат да постигнат целите си, са разочаровани и недоволни, затварят се в себе си, изолират се, напрягат се още повече, което води още повече до изтощаване.

 

Негативната емоция може да ги държи дълго време- налице са безсъние, липса на апетит, мисловно предъвкване на случилото се, главоболие, раздразнителност и т.н. Ако се представят добре, радостта е краткотрайна и веднага се гледа към следващата цел.

"Прегарянето" всъщност не е в резултат на големия натиск и стреса, а от използването на неефективни стратегии за справяне като неприязън към треньора, вътрешен протест за изпълнение на изискванията му, раздразнителност, междуличностни конфликти със съотборници или в семейството, понижаване на тренировъчните натоварвания или точно обратното- увеличаването им, изцяло пренебрегвайки времето за почивка и възстановяване. При други се наблюдава затваряне в себе си, потиснатост или точно обратното- безразборни излизания, употреба на алкохол и др.

 

Една от най-често пропусканите групи, страдащи от синдрома на професионалното прегаряне, са треньорите. Изчерпването, умората и изтощението идват неочаквано, докато дават  всичко от себе си, буквално докато "горят" в това, което правят, особено когато амбициите са много големи, когато не приемат грешките и загубите, когато са твърде критични. В стремежа да работят усилено, честоминават границата и решават, че все не е достатъчно и започват да се трудят още повече. При постигнати резултати, съществува страх от загубата им и в резултат на това се увеличават усилията и изискванията за още и още. В резултат на това се задълбочава умората, губи се вярата в себе си, следва апатия и всичко става безинтересно, ставаш раздразнителен към това, което правиш и към околните. Тези стъпки могат да са съвсем неусетни. Зад това повече, следва и още и още, което никога не е достатъчно. Балансът в живота е нарушен. Личният живот минава на заден план, приятелският кръг липсва или е ограничен. Завърташ се в едно колело на безнадеждност, безпомощност и безсилие от това, че не можеш да промениш ситуацията, че нещата не зависят от теб. Чувство за личен провал. Всичко това бавно, но сигурно разрушава здравето.    

 

Първо е доказването, после е увеличаването на работата, следва неглижиране на собствените нужди, след това идва умората, безпокойството, физическите симптоми като главоболие, кръвно, тенденции към отрицателна самооценка, затваряне в себе си, раздразнение, влошени междуличностни отношения и т.н.

 

Често професионалното "прегаряне" се бърка с депресия. Докато депресията може да бъде провокирана от всичко, бърнаут е свързван основно с работата и се нуждае от по-дълъг период, за да засегне други аспекти от ежедневието. Депресията от своя страна оказва цялостен негативен ефект. Най-важното е да се вземат мерки бързо, тъй като последствията при бездействие могат да са изключително тежки. 

 

Източник: academy.lokomotivpd.com

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари