Училище в гората набира популярност в чужбина

Образование
Добави в Svejo
    Viasport 20/01/2016 10:15
Училище в гората набира популярност в чужбина

Една тенденция в образованието се разгръща все по-обширно на запад. Толкова обширно, че на места търсенето е по-голямо от предлагането. Тази тенденция минава отвъд модела на Валдорф, който набляга на игрите в открити пространства, дори при не особено добро метеорологично време.

Става дума за горските училища. Децата в тях се обучават по 4 и повече часа на ден в „класни стаи“ между високите дървета в гората, независимо дали вали или е слънчево, пише portal12.bg. Основатели на такъв тип училища са сертифицирани педагози, преподаватели в сферата на науката, натуралисти.

 

В горските училища, предучилищни занимални и детски градини учениците учат, докато играят навън – строят пясъчни замъци на плажа; посещават ферми, в които хранят животните, отглеждат зеленчуци, опознават дивия живот на територията на фермата. Сърцето на програмата в тези учебни заведения е природата.

В едно горско училище денят може да изглежда ето така: в 9 часа учениците са вече екипирани с водонепромокаеми дрехи, за да може да се катерят и пързалят по мокрите нападали дървета; избират си място в гората и си строят тайни укрепления под падащи зелени клонки; изучават червейчета, огъващи се във вече изцапаните им ръчички.

 

Децата, заедно с учителите, излизат на „разходка за слушане“. По време на тази разходка се подреждат в кръг със затворени очи и назовават нещата, които чуват, когато не вървят, като например вятър и дъжд. След това обядват, пеят песни и понякога спорят под откритото небе, заобиколени от внушителни дървета.

И децата, и учителите никога не знаят какво точно ще се случи навън. Ако занятията са в закрито пространство, всичко е планирано. А навън не се знае на какво ще попаднат, какво ще видят и какво ще решат да изследват. Децата могат сами да решават какво да правят, под внимателния контрол на опитни учители. Има си правила и всеки се старае да ги спазва, като например – ако видиш буболечка, внимаваш да не я настъпиш; ако намериш красиво паднало листо – взимаш го и го прибираш във вълшебната си кутия.

Има и забрани, като вървенето сам по главните алеи на парка (дори тези алеи да не са разрешени за автомобили); забранени са и игрите, в които се преструваш, че пръчките са мечове и саби. Тези забрани се възприемат добре, защото дават възможност за много други приключения.

 

Има картинг с колички около скалите; има игри с пирати без мечове, които изследват дървета, разполовени от светкавици; има изкопаване на „гнезда“ с детски размери в купчина от дървени стърготини; търсене и откриване на непознато семе или костилка, което се кръщава „нищоплодче“; тичане нагоре-надолу по хълмове. Една от най-използваните думи в горското училище е „забелязвам“. „Какво забелязвате в този паднал дънер?“ – „Забелязвам гъби“.

Разпространението на училищата на открито може би е подпомогнато от нарастващото негативно отношение на родители и учители към стандартните тестове, и към това, че децата прекарват твърде много време с модерните смарт-устройства. Родителите, които записват децата си в горски училища и градини, далеч не са от „онзи тип хора, желаещи да живеят извън системата“. Някои от тях са адвокати, финансисти, телевизионни продуценти.

 

На все повече хора им става ясно, че децата трябва да играят и опознават външната среда по същия неструктуриран начин, както техните родители, баби и дядовци са го правели. Игрите навън не само че спомагат за намаляване затлъстяването при децата, а и възстановяват връзката им с природата, която в наши дни децата са изгубили фундаментално. Следствие от тази загуба са състояния като дефицит на внимание и хиперактивност, намалено използване на сетивата, високи нива на физически и емоционални заболявания.

Повечето горски занимални имат пространство за обучение на закрито, а някои имат просто убежище за спешно подслоняване при неочаквано лошо време. Някои преподаватели в предучилищна смятат, че времето, прекарано на закрито, може да е ценно допълнение към един ден, в който фокусът е поставен върху активноси навън (дори някои деца предпочитат този подход). Всяко училище може да си постави разумни граници за това какво метеорологично време е подходящо за занятия навън и какво – за вътре. Като цяло безопасността е на първо място – децата не могат да учат, ако не се чувстват в безопасност.

Въпреки пълната безопасност, има хора от сферата на образованието, които не одобряват модела на горските занимални. Техните доводи са, че в закрито пространство може да се предложат на децата много и различни естествени материали, които да изучават, а активностите на закрито също могат да им осигурят „приключения“. При ученето на закрито обаче, всеки материал си има определена учебна цел.

 

Докато навън цялата класна стая е учебен материал и предлага много повече. Вече има достатъчно доказателства за това, че игрите на открито намаляват риска от наднормено тегло, подобряват баланса и пъргавостта, успокояват свръх-енергичните деца, намаляват нивата на стрес, подобряват самоконтрола, подпомагат оздравяването и успокояват душата.

 

Крайно време е да се възползваме от ниските разходи по съоръжения за програми на открито и да направим тези програми достъпни за повече семейства.

Източник и снимка: portal12.bg

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Още по темата