Еми-Мари: Ако не бях в спорта, не знам какво щях да правя

Бокс
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 28/09/2016 09:05
Еми-Мари: Ако не бях в спорта, не знам какво щях да правя

Еми-Мари Тодорова е едва на 17 години но вече има 2 европейски титли в бокса – при момичетата до 46 кг миналата година и преди няколко дни, когато триумфира при девойките до 48 кг на шампионата в Турция. Националката започва да се занимава с бокс преди 4 години, когато двамата с баща й Веселин, който е бивш борец, но и нейн личен наставник в бокса, заедно започват да се учат на тънкостите в този спорт. Той от книгите, а тя - на ринга. Явно работата им дава резултат, след като Еми-Мари напредва изключително бързо. Голямата й мечта е да спечели златото на олимпиадата в Токио 2020, като е убедена, че до тогава ще успее да се подготви още по-добре. Има ли и друг талант Тодорова, какви мисли се въртят в главата й относно бъдещето и образованието й в България, самата тя разкри в интервю за Viasport.bg.  

 

- В Турция коя беше най-трудната ти среща?

- Според мен това беше първият ми двубой с украинката Юлия Демяненко. На финала срещу рускинята Агнеса Митко също не беше лесно. Тя е нападателен състезател и колкото и да я удряш, тя продължава да върви напред. Това не е лесно, защото по някакъв начин то те мачка – ти удряш, удряш, а тя не пада и не се предава. Но аз предпочитам да имам колкото се може по-трудни мачове, за да ми става по-лесно нататък. Защото ако имам лесни двубои някой ден това ще ми се отрази. Лесното не е за дълго.

    

- С какво ще запомниш това европейско първенство?

- С красивия град, с моя баща и треньор, който ме подкрепяше на ринга, с с целия екип на отбора, с това, че всичко, което планирахме на ринга се случи по най-добрия начин. В отбора всички момичета се подкрепяхме, бяхме единни. Но най-вече ще го запомня с 5-те медала, които момичетата и ние, девойките, донесохме на България, както и с втората ми поредна титла от такъв шампионат. Това е нова история.

 

- Можеш ли да кажеш кой стои в основата на твоя успех? На кого искаш да благодариш?

- Искам да благодаря на федерацията и лично на президента Красимир Инински. Те всички ми осигуриха перфектни условия за подготовка, дадоха на мен и баща ми всичко, от което имахме нужда, за да стигнем до тук, а и след всеки успех възнаграждаваха подобаващо постиженията ми с парични премии.

 

- Този медал най-значимия ли е за теб?

- Да, разбира се. Миналата година станах шампионка при момичетата до 46 кг, а тази – при девойките до 48 кг. Златото от 2015 г. до сега ми беше най-скъпия медал, но сега вече е този е най-важен. Догодина следващият ще е най-значим и така всеки сезон.

 

- До къде стигат мечтите ти?

- До Токио 2020, злато. Няма как. Това е най-голямата ми мечта.

 

- Ще успееш ли да се подготвиш до тогава, да натрупаш достатъчно опит?

- Ще се постарая. Ще дам всичко от себе си пък каквото стане, стане.

 

- Имаш ли си някакви ритуали преди мач и вярваш ли в тези работи?

- Не мога да кажа точно, че вярвам, но смятам, че има някаква сила. Нямам си талисман, но си нося едни бинтове от миналата година от европейското първенство и дори и да дават други бинтове на състезанията, аз си ги нося в раницата задължително. Също така не си сменявам шапката, екипа. Имам още няколко екипа, но аз си искам да се бия само с този. Другите ги ползвам за спаринги, за състезания в България, но на големите турнири съм с късметлийския.

 

- Защо избра бокса за твой спорт?

- Аз минах през много спортове плуване, балет, спортна гимнастика, танци, акробатика – почти всичко, преди да разбера, че само боксът е за мен. Най-много се задържах в гимнастиката – около 2 години, но вече съм 4 години в бокса. Просто един ден с баща ми решихме да опитаме нещо по-различно, което да не е толкова женствено. Той ми даде възможност да избирам какво да бъде. Аз първо исках борба, защото той е бивш борец, но баща ми каза „Не”. И така стигнахме до бокса. Отидохме в в залата и аз почувствах, че това е моето място, моят дом и тук се чувствам добре.

 

- Как така баща ти Веселин Тодоров стана специалист по бокс, след годините в борбата? Заедно ли се учехте в този спорт?

- Ние сме заедно от началото. Ние сме екип. Той започна да се учи от интерес. Започна да гледа мачове и да чете много за бокса, да се интересува кое е новото, подходящото, кое върви.

 

- Боксът не е ли прекалено мъжки бокса за едно момиче?

- Не, не бих казала. Освен това аз съм човек, който по-лесно се нервира, има доста отрицателна енергия и като отида в залата се отпускам и си я изкарвам. Така се чувствам по-щастлива. И дори препоръчвам този спорт на доста момичета и след това те остават много доволни. Дори и да го тренират непрофесионално, за удоволствие.

 

- Как си почиваш най-добре?

- Обичам да се раязхождам със семейството ми, с приятели или просто да си седя в къщи и да размишлявам за това какво щях да правя ако не тренирах бокс. Все още не мога да намеря отговора на въпроса: „Ако не бях в бокса какво щеше да е?”. Защото образованието у нас е много зле. Аз ходя на училище, но ако не седнеш в къщи и някой да ти виси на главата или да взимаш уроци, просто си до никъде. За това съм много благодарна на баща ми и майка ми, че винаги са до мен и не ми позволяват да потъна. Ще дам един пример – на турнир в Италия на финала ме порязаха заради представителката на домакините. Тогава казах, че аз повече ръкавици няма да сложа, но родителите ми казаха да не се отчайвам, защото това ще се промени.

  

- Освен бокса имаш ли някакъв друг талант?

 - Преди много обичах да рисувам, допреди 1-2 години, но сега не ми оства време. Наскоро обаче се опитах да рисувам и резултатът никак не беше добър. Така че нямам други таланти.

 

- Сега какво ти предстои? Почивка ли?

- По принцип от 3 октомври в България започва международния турнир „Балкан”, но аз все още не съм сигурна дали ще участвам в него. Трябва да видя как ще съм физически и психически, защото всичко е натоварване. Но мисля все пак да си направя малко почивка – 1-2 седмици, защото декември ми предстои важно състезание и трябва да се подготвя за него по най-добрия начин.

  

- На море или на планина предпочиташ да почиваш?

- На планина. Слънцето ме натоварва малко повече, а и морето не е по моя вкус.


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари