Мотивацията да се докажеш, след като си бил освободен

Футбол
Добави в Svejo
    Ваня Николова 12/02/2017 09:45
Мотивацията да се докажеш, след като си бил освободен

Периодът между двата полусезона е времето, в което някои играчи сменят отборите си. Разбира се, по-голям брой футболисти правят това през лятото, но не са малко и тези, които обличат новия екип и в зимния трансферен прозорец. 

 

Колко трудно е за един играч, особено в юношеска възраст, да продължи развитието си, след  като е бил освободен от  даден клуб? Viasport.bg ви представя историята на едно момче, което е преживяло подобно нещo - футболистът на Септември U19 Кирил Николов.

 

Той е роден през 1999 година. Започва да тренира футбол в Симитли, когато е в шести клас. Играе там една година, след което по време на турнир в Струмяни е харесан от треньора Илко Христов и е привлечен в Пирин (Благоевград). Носи екипа на "орлетата" един сезон.

 

"Станахме първи на един турнир в Банско. Там ме видяха от Левски и ме потърсиха. Нямаше как да откажа, спомня си Кирил и признава. - Отидох в Левски, но не ми се получаваха нещата. Не показах това, което трябва и след 5 месеца ме освободиха."

 

Треньор на Левски ’99 по това време е Викторио Павлов. Той е човекът, който заявява на Кирил, че няма да разчита повече на него. За момчето това е тежък удар, но Кирил сам осъзнава, че представянето му на "Герена" не е било на нужното ниво, за да остане в любимия клуб.  

 

Роденият в Градешница футболист не се отказва от мечтата си и решава да продължи своето развитие.

 

"Свързах се с ДИТ. Там ми дадоха шанс, играх добре и така стигнах до националния отбор", разказва Николов.

 

 

По ирония на съдбата треньор на националния отбор в тази възраст е Викторио Павлов. Селекционерът на свой ред дава шанс на момчето и Кирил е част от състава на България U17, който игра Елитен кръг квалификации през март миналата година в Германия.

 

Тогава нашият отбор направи две равенства с Германия и Холандия и загуби с 0:3 от Словакия.

 

 

Кирил получи повиквателна за националния отбор и преди месец, когато взе участие в турнира "Валентин Гранаткин" в Русия. България завърши на 8-о място, като отбеляза само 2 гола. Единият бе дело на Николов - при победата с 1:0 над Таджикистан.

 

"В началото, когато Викторио Павлов ме повика в националния отбор, между нас имаше не закачка, а по-скоро бяхме като сърдити един на друг. Но сега сме в много добри отношения", разказва с усмивка Кирил Николов.

 

"Обстановката в националния отбор е добра. Въпреки лошите резулатати в Русия, треньорът прави всичко възможно да има добър колектив и добро настроение в тима.

 

В Русия не се представихме на нужното ниво. Даже бих казал, че малко се изложихме. Но си имаше причини. Ние не бяхме подготвени. Тук полусезонът свършва по-рано и нямахме нужната подготовка като другите отбори. Бяхме с и по-малки футболисти – от наборите 2000 и 2001", коментира играчът на Септември.

 

"Трябва да признаем, че отстъпваме физически на големите отбори. Ние с Германия и Холандия постигнахме много хубави резултати в Елитния кръг на U17 преди година. Това не се дължи на късмет. Мисля, че тактически бяхме добре. Но трябва да работим чисто физически, защото като техника и качества не мисля, че отстъпваме на другите отбори", убеден е Кирил.

 

 

Той играе на две позиции - ляв бек или дясно крило. Но споделя, че на крилото се чувства по-добре. Радва се, че има възможност да играе в една от най-големите школи в България, в която се дава шанс на младите да се докоснат до мъжкия футбол.

 

"Всеки се надява да се качи при мъжете, всеки се старае. Ще дойде и този момент. От всеки един от нас зависи как ще се развиe, как ще се раздава. Има две момчета от нашия набор, които играят в първия състав. Те започнаха отначалото с тях и свикнаха с обстановката. Има и други, които се качват при мъжете по-рядко и за тях е по-трудно", споделя Николов.

 

 

В началото на сезона той получава контузия - чупи ключица. 

 

"В Пирогов ми слoжиха едно желязо и ми казаха, че ще го нося 6 месеца. Така играх цяла есен, както и на турнира в Русия. Преди няколко дни го извадиха. Сега съм добре, чакам да се възстановя и да започна пълноценни тренировки", разказва играчът.

 

Любимите му отбори са Левски и Рома, а идолът му е Франческо Тоти. Като всички млади футболисти и той мечтае за професионална кариера и, разбира се, без повече контузии.


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ива Шкодрева-Карагьозова в Студио СПРИНТ: Владимир Илиев заслужава да е Спортист на годината (видео)

Ива Шкодрева-Карагьозова в Студио СПРИНТ: Владимир Илиев заслужава да е Спортист на годината (видео)

"Постижението на Владимир Илиев е най-значимо, най-ценно, най-стойностно през годината, исторически момент за българския спорт. Той категорично заслужава да спечели първото място в анкетата за Спортист на България."

още по темата»