Игрите през 1964 г. показаха на света възродената Япония

Олимпизъм
Добави в Svejo
    Viasport 17/02/2020 10:35
Игрите през 1964 г. показаха на света възродената Япония

На 10 октомври 1964 г. бяха открити XVIII олимпийски игри в Токио. Според Олимпийската харта официалното начало на Игрите трябваше да бъде дадено от държавния глава на страната домакин. По настояване на Ейвъри Бръндейдж, президента на МОК, откриването беше оповестено от император Хирохито. При появата на императора и неговото оттегляне звучеше електронната музика на композитора Маюдзуми Тосиро като символична връзка между миналото и настоящето и приемствеността на поколенията. Тв коментаторът описа деня така: "Днес времето е толкова ясно, сякаш от целия свят се е събрала всичката синева на небето".


Само 9 години след като практически всички големи градове на страната бяха сринати от бомбардировки и артилерийски обстрели от кораби на американската армия, Япония подаде заявка да получи Олимпийските игри през 1960 г. Това не се случи, но страната проведе Олимпиада1964. 19 години след поражението си във войната Япония прие спортисти от 94 страни и територии. Почти половин век по-късно – на 13 септември 2013 г., Япония празнуваше избирането на Токио за домакин на Олимпийските игри през 2020 г.


Концепцията за Игрите от 1964 г. се основаваше на това да се покаже как Япония се възстановява от войната и става водеща в научно-техническо отношение. Надявам се и следващите Олимпийски игри в Токио да преминат под девиза за мир, хармония и сътрудничество, което да стане посланието на Япония до целия свят.


Трите победи на Токио


Първо градът спечели надпреварата за Олимпийските игри през 1940 г. след гласуването на МОК в Берлин през 1936-а. По-късно в Кайро град Сапоро бе избран за домакин на Зимните олимпийски игри същата година. И летните, и зимните Игри щяха да бъдат първите в Азия, както и първите в страна, където основното население не е от бялата раса.


Междувременно Япония вече бе затънала във войната на континента, липсваха й стратегически материали – желязо и стомана, а армията започна да декларира, че няма да изпраща офицери да се състезават в конния спорт. Така в крайна сметка състезанията по конен спорт от Игрите нямаше как да се състоят. През есента на 1938-а Министерството на здравеопазването, което отговаряше за провеждането на олимпийските игри, разпореди на градските власти на Токио да оттеглят домакинството. Същото се случи и със Сапоро.


МОК премести Летните игри в Хелзинки, но те не се състояха заради Зимната война (Съветско-финландската от 1939 – 1940). А Олимпиадата в Лондон през 1944 г. пропадна заради Втората световна война.


Игрите отново започнаха да се провеждат след 12 години (през 1948-а) – зимните в Сен Мориц и летните в Лондон. Нито Япония, нито ФРГ бяха допуснати до състезанията. Това стана класически пример, че и за спорта съществуват граници и политика. Двете страни бяха приети в олимпийското движение след това и през 1952 г. отидоха на Зимните игри в Осло и на летните в Хелзинки след 16-годишна пауза за тях.


Олимпийските игри в Токио през 1964 г. станаха символ на възраждането на страната. Най-активният поддръжник на домакинството беше Табата Масадзи, който оглавяваше Японската федерация по плуване. Когато на Япония отказаха участие на Игрите в Лондон 1948, в деня на олимпийските състезания по плуване Масадзи организира държавното първенство на плувците. На него Фурухаси Хироносин и Хасидзуме Сиро показаха по-добри резултати от олимпийските шампиони.

 

Силата на японските технологии

 


За много от спортистите от 94-те страни в Токио 1964 Япония беше "на края на света". Успехът на организацията показа на всички, че за 19 следвоенни години страната се е оправила от военните бедствия. Нямаше организационни проблеми нито на официалните церемонии, както и на състезанията. Олимпийското село се оказа много добро, с прекрасно обслужване. Демонстрира се ефективността и безопасността на обществото. Всичко това сериозно впечатли спортистите и другите гости на Игрите, както и журналистите.


Към онзи момент на места в страната вече бе създадена впечатляваща инфраструктура – като Кулата в Токио (333 м), най-високата в света тогава. С подкрепата на няколко страни в Япония вече бе построена първата на планетата скоростна жп линия, както и мрежа от магистрали в Токио. Някои от олимпийските обекти влязоха в историята на световната архитектура.


За първи път успешно бе осъществено пряко тв излъчване на състезания с помощта на спътник. Всичко това, заедно с електронните системи за измерване на времената до стотни от секундата (б.р. – дело на Seiko), показа силата на японските технологии. А подготовката на Игрите и самото им провеждане спомогнаха за повишаване темповете на икономическия ръст в страната.


Имаше и негативни уроци


Тогава отборите на Китайската народна република (Китай) и Китайско Тайпе (Тайван) имаха добри резултати в някои спортове. МОК реши да допусне и двете страни в Хелзинки 1952, но Тайван не прие това и бойкотира състезанията. На церемонията по откриването на Олимпиада 1964 се появи тайванска делегация с немислим днес надпис "Китайска република Тайван". Не пристигнаха спортисти от Китай и Северен Виетнам.


Преди това Сукарно, президентът на Индонезия, не допусна отборите на Тайван и Израел на Игрите на новите развиващи се страни в Джакарта през 1962 г. Заради това пък МОК спря участниците от Джакарта да стартират на олимпийски игри. Индонезия бе пратила отбор, който си замина преди откриването. Спортистите от Северна Корея бяха пристигнали в Япония с кораб. Разказват тъжна история как носителката на златен медал в бягането на 800 м Сим Кин Дан е имала възможност да се види с баща си, по-рано избягал в Южна Корея, само за 15 минути, преди корабът да отплава предсрочно.


Игрите през 1964 г. в Токио бяха в разгара на Студената война, политическата обстановка по света бе напрегната. Само 7 дни след началото на състезанията Китай проведе първите си атомни изпитания. Добре помня как имаше много шокирани и разочаровани хора същия ден в олимпийското село и в пресцентъра. СССР прати голяма делегация. Но в същото време съветската военна авиация правеше полети около японското въздушно пространство. И се наложи няколко пъти спешно да се вдигат японски самолети. За намаляване на напрежението определено не допринесе и изненадващото освобождаване на Никита Хрушчов от длъжността на генерален секретар на КПСС.


Независимо че веднага след Игрите в Токио беше издигната Берлинската стена, спортистите от Западна и Източна Германия участваха в Токио с обединен отбор. Организационният комитет реши германците да се състезават под знаме с традиционните за държавата черно, червено и жълто с олимпийските кръгове в центъра. Към онзи момент ГДР използваше трикольор с чук и компас, а ФРГ – флага на Ваймарската република, в трите цвята без емблема.


Япония също имаше своите проблеми. Премиерът Икеда Хаята на следващия ден след закриването на Игрите подаде оставка заради заболяване. Неговият наследник Сато Ейсаку възстанови дипломатическите отношения с Южна Корея, успя да върне на Япония Бонинските острови и Окинава и през 1972 г. получи Нобелова награда за мир. Този приз, честно казано, беше неочакван за японците, но беше приет като награда за създаване на мирно, стабилно и безядрено общество. И с удоволствие констатирам, че немалка роля за това имат и Олимпийските игри през 1964 г.


Аз съм роден през 1941 г. и през моя живот Япония, получавайки и сериозна помощ от чужбина, се превърна в страна, която сама оказва помощ в огромни размери. Такова нещо не се случва толкова често и вярвам, че дългът на Япония е да използва своя опит в това отношение не само в областта на спорта и културата, но и за стабилността и развитието на целия свят.


Разбира се, че успехът на Олимпиада 2020 в Токио ще зависи и от ситуацията в света. Искрено се надявам Игрите да бъдат не само голямо спортно събитие. Но и фактор, който ще донесе стабилност и мир по цялата планета.

 

------------------------------------------------------
** Заглавието е на редакцията. Статията е публикувана със съкращения

* Авторът е генерален директор на изследователския институт "Евразия 21". Работил е като сътрудник по организацията на Олимпийските игри Токио 1964. Професор в Университета в префектура Саитама, представител на Червения кръст в Бангладеш и Индонезия. Сътрудник на Организационния комитет на Зимните олимпийски игри Нагано 1998.

 

Текст: Фукиура Тадамаса*, Nippon.com

Фотография: Архив на МОК


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари