Цветослав Алтънов за работата в Китай: Всяка провинция се развива и имат много силни отбори (първа част)

Футбол
Добави в Svejo
    Ваня Николова 26/05/2020 11:00
Цветослав Алтънов за работата в Китай: Всяка провинция се развива и имат много силни отбори (първа част)

През ноември 2017 година двама български треньори заминаха да работят с подрастващи футболисти в Китай. Цветослав Алтънов и Иво Градев, които до този момент бяха част от школата на Славия, предприеха ново предизвикателство. Година по-късно Градев се завърна в България, докато Алтънов продължи договора си с Джачуанг.

 

Пред Viasport.bg Цветослав Алтънов разказа за работата си в Китай, за трудностите и успехите, за условията и първенствата по футбол. Ще разберете защо отбор, който губи финал, се класира на трето, а не на второ място, как там са преодолели кризата с коронавируса и … ял ли е супа от прилеп? Днес ви представяме първата част от разказа на Цветослав Алтънов.

 

Kлубът, в който отидохме, се казва Джачуанг и е създаден през 2016 година, т.е. една година преди ние с Иво Градев да заминем за Китай. Клубът не се беше развил. Тепърва искаха да го развиват. Има само школа, няма мъжки отбор. Имаше малък брой деца. Всички те бяха обединени в един набор. Когато ние отидохме, направихме организация, разделихме наборите, селектирахме деца. Още на третия ден дойдоха около 40 деца на кастинг. Там почти никой не говори английски. Стоян Ацаров, който живее в Китай, помогна за нашето заминаване, той ни превеждаше в началото. Вече се оправям и сам, говоря китайски, доколкото да се разбирам с тях.

 

Имаше само малки възрасти - 2005, 2006 и 2007.

 

Градът, в който съм аз, се казва Хайнинг. Той е провинция Джашинг. Здравко Здравков беше в Гуанджоу. Той е много близо до нас, град на 15 минути от нашия. Голям град, с 10 милиона жители, нашият е с 1 милион.

 

Единият син на собственика на нашия отбор тренира в клуба, в който е Здравко. Собственикът си има фирма за озеленяване. С това е известен този град Гуанджоу – наричат го „Green city“ - Зеления град. Този човек обича футбола и покрай това е решил да си направи отбор. Отделно и правителството спонсорира клубовете.

 

В школата имаше само китайци треньори, няма други чужденци. Има един човек, който е близък до шефа и е отговорник за нас, директор на школата.

 

Отне ни около два месеца, докато стъпим на крака и школата започне да функционира по начин, по който ние искаме. Едните деца бяха в едно училище, други - в друго, беше сложно и с тренировките, на един, на друг терен, на малък, на по-голям, но организирахме нещата.

 

В Китай имат много голям пазар. Футболист от дадена школа може да бъде продаден в техния пазар за милиони. Това им е целта. Не е както в България. Ако вземеш играч от Славия в Левски, няма кой да даде милиони, но там пазарът е много голям. Имат доста голяма финансова подкрепа от държавата, от фирми, рекламодатели, спонсори. Има много пари във футбола. Хем продават и купуват юноши. Китайските футболисти взимат сериозни пари, да не говорим за чужденците.

 

Както сме работили в България, така направихме всичко и там. Довериха ни се напълно. Имахме разминавания, но като цяло видяха, че начинът, по който искаме да направим нещата, е успешен. Направихме двете възрасти – 2006 и 2007. В набор 2005 имаше малко деца. Започнахме да ходим по турнири.

 

 

Започна първенство на набор 2006, който аз водя. Трябваше да играем баражи, в които да се класираме за първенството. Преди това изиграхме доста турнири. Започнахме да стигаме от най-ниското ниво до по-високи места. Бяхме на турнир, на който станахме първи. И след това играхме баражите, класирахме се за първенството. То е разделено по следния начин - 15 отбора са от провинции, които са по-близки. Пътува се около 6 часа за един мач. Събраха ни в Шанхай – 15 отбора. От тези 15 само 12 се класират, 3 отпадат и не участват в първенството. Тези 12 се разделят на първа и втора шестица.

 

Ние победихме в първия мач, във втория паднахме от Шанхай Шинхуа, в третия трябваше да играем с Гуанджоу, а Гуанджоу в нашия регион е най-добрата школа. Ако бяхме загубили, това щеше да означава, че четвъртият мач ще е без значение и отивахме във втората шестица. Шефовете много искаха да сме в първата шестица. Стигнахме до дузпи и при тях победихме Гуанджоу. Голяма радост беше. Това беше една година, след като започнахме работа там. Настана голяма еуфория в града. Всички шефове на спорта бяха щастливи – такова нещо не се беше случвало.

 

След това треньорът на Гуанджоу, който беше японец, беше уволнен, защото са загубили от нас. Там, в тази школа, се искат резултати и не могат да си позволят загуби. Тяхното самочувствие е малко по-различно, както и разбиранията. Все пак там е комунизъм. Те наистина са голяма школа, имат 8 тренировъчни терена, един официален за мачове на школата и на дублиращия отбор. Имат общежития, училище, в което децата им учат. Всичко е в едно. Мъжкият им отбор също е там, Здравко Здравков живееше в тази база. Огромна база.

 

За нас това беше голямо постижение. След това играхме с още един добър отбор с треньор кореец. Паднахме 1:2, но този мач беше без значение, защото вече се бяхме класирали сред първите 6 отбора.

 

Започна първенството. Но в клуба не се бяха организирали за такива мачове. Не са играли подобно първенство. Техният Футболен съюз изисква картотекиране, организация, но оправихме и това.

 

Останалите отбори в тази шестица бяха наистина много добри. Ние имахме победи, загуби и равенства. Класирахме се пети. Шестият изпада, а петият играе бараж. Трябваше да играем бараж с Шанхай СИПГ. Те бяха втори в другата група, където Гуанджоу стана първи и се класира директно.

 

Само като им видяхме базата, ни падна шапката. И на Шанхай Шинхуа, и на Гуанджоу – уникални бази. Навсякъде под 8 терена няма. Имат много деца, държавата много ги подкрепя. Спонсорите са много добри. Тези отбори се развиват. Първият мач бяхме гости, поведоха ни 2:0, но обърнахме за 4:2. След това на реванша победихме у дома 4:1 и така останахме в групата.

 

Пуснахме децата почивка, като започнахме да тренираме преди Нова година. Прибрах се за празниците, през ноември 2019-а и трябваше да се върна в края на януари след китайската Нова година, защото първенството трябваше да започне сега през май. При тях сезонът започва през май и завършва в началото на август. Играе се при страшна жега. През останалото време се играят турнири, които са доста добри. Пътуването е дълго и изтощаващо. Постигнахме добри резултати.

 

 

Стоян Ацаров от лятото на миналата година също започна работа в клуба. Той пое набор 2007, който водеше Иво Градев. Те играеха футбол 8, от тъч до тъч, 7+1.

 

Когато започнахме, набор 2006 също играеше футбол 8, след това преминахме във формат футбол 11, в две полувремена по 30 минути. Организацията от страна на Федерацията преди мач е все едно играеш в А група. Има техническа конференция от Китайския футболен съюз. Съдиите се посрещат, те винаги пътуват от друга провинция, не може да са от същата провинция. Сякаш е мач в мъжки футбол – подготовка на екипи, състави, които се съобщават на уредбата. Много професионално.

 

Нашата база е далеч от базата на другите отбори. Имаме един голям и един малък терен, като и двата са изкуствени. Един тревен, който също ползваме, но е на друг аматьорски отбор, който е в града. Играем на изкуственото, когато започва първенството, тъй като ние сме единственият представител на големия град – Джашинг, който е 8 милиона. Мачовете играхме на главния терен на този град.

 

Базата ни не може да се сравнява с базите на Гуанджоу, на Шанхай Шинхуа, на Шанхай СИПГ. Те са с мъжки отбори и при тях е задължително да имат от най-малките до най-големите възрасти.

 

 

Сега поддържам връзка с нашия клуб. Разговорите, които водим, са като се върна да направим мъжки отбор. Има много играчи, които имат интерес. Надявам се най-късно през август да се върна и да правим селекция за мъжки отбор. Не знам кога ще започнат мачовете. Мъжките отбори все още не могат да стартират, защото има много чужденци, футболисти и треньори, които не могат да се приберат.

 

Още един човек иска да участва в клуба, който има финансови възможности. Трябва да участва и неговата фирма и затова трябва да се промени нещо в името.

 

В момента посолството на Китай в България не работи. От последната информация разбрах,  че щели да вадят специално визи за футболисти и треньори, за да могат да се върнат в Китай и първенството да започне.

 

Там приемат много по-сериозно ситуацията с вируса от всички държави в Европа. Различен манталитет и различни хора. Ограничени са с много неща. Особено в социалните мрежи.

 

Като им кажат, че не може да се излиза, значи не може. До магазина може да отиде един човек в определен час. Пред магазина им се мери температурата. Влизат, пазаруват. Имат например 6 минути време да пазаруват и те го спазват. Няма секунда закъснение. В Китай казват, че са се справили много бързо с вируса, защото имат силно правителство и държавата се управлява много добре. През октомври миналата година празнуваха 70 години комунизъм, сякаш празнуваха 70 години освобождение. Такава радост беше навсякъде. Всички градове бяха украсени, всичко беше в червено.

 

Те са много ограничени в интернет пространството. Хем не знаят много неща за Европа, хем знаят. Доволни са, че при тях няма кражби, убийства и всичко е спокойно. Имат си едно приложение Wechat, което ползват като Фейсбук, там има сторита.  Аз не нося кеш, всичко е в телефона. Знам, че има много хакери, но всички си вкарват картите в телефоните и в този Wechat. Единственото лошо нещо е , ако ти падне батерията на телефона.

 

Има много чужденци треньори в Китай. Треньорът на Гуанджоу е японец, има кореец треньор на друг тим. В отбора на Шанхай Джаади има петима испанци, трима треньори, шеф на школата и лекар. Този отбор стана първи в нашето първенство. В отбора, който стана втори, има италианци. Собственик на този тим е Сунинг, който е собственик и на Интер. Треньорът им е китаец, но имат скаут италианец и шефът на школата също е италианец. Те са с по-голям ресурс.

 

Интересното е, че там дори тези деца от набор 2005, 2006, 2007 не може да ги вземеш без пари. Трябва да заплатиш. Ако детето вече е картотекирано, трябва да платиш. За едно от нашите момчета даваха около 200 000 лева в български пари, за да го вземат в тяхната школа. Нашите шефове прецениха, че след като той за около година и половина се е развил така и предлагат такива пари, това означава, че ако продължаваме да работим така през следващите години, ще вземат милиони за него и отказаха да го продадат.

 

Ако от малък вземат дете да играе в някоя провинция и няма картотека, няма проблеми. Но ако то си започне в собствената провинция и там е картотекирано, не може да го вземеш. Трябва да платиш големи суми. А вече 17-18-годишните са много скъпи. Даден играч може да реши да напусне, да не е в клуба, но не може да се състезава. Различни разбирания са. Но всяка провинция се развива и имат силни отбори.

 

Очаквайте утре във Viasport.bg втора част от разказа на Цветослав Алтънов, в която ще разберетe защо неговият отбор се класира трети на един турнир, въпреки че играе финал. Причината определено ще ви изненада...

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари