Цветослав Алтънов: Храната беше най-трудната част от живота в Китай (трета част)

Футбол
Добави в Svejo
    Ваня Николова 28/05/2020 11:00
Цветослав Алтънов: Храната беше най-трудната част от живота в Китай (трета част)

През ноември 2017 година двама български треньори заминаха да работят с подрастващи футболисти в Китай. Цветослав Алтънов и Иво Градев, които до този момент бяха част от школата на Славия, предприеха ново предизвикателство. Година по-късно Градев се завърна в България, докато Алтънов продължи договора си с Джачуанг.


Пред Viasport.bg Цветослав Алтънов разказа за работата си в Китай, за трудностите и успехите, за условията и първенствата по футбол. Ще разберете защо отбор, който губи финал, се класира на трето, а не на второ място, как там са преодолели кризата с коронавируса и … ял ли е супа от прилеп? Днес ви представяме третата последна  част от разказа на Цветослав Алтънов.

 

 

- Кое беше най-трудното за теб в началото в Китай?

- Храната.

 

- Не си ял прилепи, нали?

- Даже не бях виждал. След като се появи коронавирусът, китайците ми изпратиха клипче с прилеп в една супа. Прилепът беше целия вътре. Имат ястие, в което се виждат пилешки крака, с ноктите, за тях е страхотен деликатес. Не съм го ял. Един път ядох костенурка, като не знаех, че това е костенурка. Веднъж ядох змия. Мислех, че е водна змия, а се оказа, че не е. Усетих по вкуса, че нещо не е както трябва. Попитах каква змия е това и ми я показаха. Няма да ям повече. Те хапват също така едни копринени буби. Мислех, че са хлебарки. Питат ме защо ям яйца и аз им обяснявам. Според тях, една конпринена буба била колкото да изядеш три яйца. Казах им, че аз ще си ям яйца.

 

В началото с Иво Градев се чудехме какво да ядем. Беше трудно. Постепенно намерихме заведения с нормални храни. Градев е голям кулинар и много готвеше. След като си тръгна, почнах и аз да готвя. Ако сега се наложи да готвя някъде, ще оставя добри впечатления. Вече съм си направил програма за целия ден.


- Как издържа две години без Коледа?

- Първата година празнувахме Коледа с Иво Градев и жена му, която пристигна при нас. Тримата бяхме на видео връзка и с България. Но няма усещане за Бъдни вечер, за Коледа.

 

Посрещнахме Нова година в Шанхай, където има много българи. И Великден празнувах там веднъж.  Но е съвсем различно. Ние работим, не сме почивали, на 2 януари имахме тренировка. Има украшения за Нова година, но никой не я празнува. Затова се прибрах през ноември миналата година. За мен декември е един от най-хубавите месеци в годината.

 

Не е лесно. Не мисля, че всеки може да издържи. Но от друга гледна точка си заслужава. Финансовата част е отделно. Заслужава си, защото виждам, че нещата се развиват. Мисля, че тук трудно мога да се наложа в мъжки футбол, докато там ще бъде по-възможно да се случи. Ще трябва време. Първо подписахме за една година, след това аз преподписах за още две. Договорът ми е до септември. Като се върна в Китай, отново трябва да подпиша.


В Генералното консулство на Република България в Шанхай


- Каква е ситуацията в момента в Китай с коронавируса?

- Всички са без маски. В Шанхай всичко работи. В зависимост от това как и кога Европа ще се справи с вируса, тогава ще приемат отново  чужденци и тези, които работят там, ще могат да се върнат в Китай. През ноември, докато бях там, нямаше проблеми, не е ставало дума и не се говореше за вирус.

 

След това разбрах, че дори на колите им са слагани лепенки, беше им забранено да пътуват из града. Ако някой скъса лепенката, властите ще видят, че този човек си е ползвал колата и могат да го накажат и със затвор.

 

Отделно сега като се прибера, трябва да мина един куп прегледи и да бъде под карантина.

 

Имам една позната, която е в Шанхай. Тя се прибра в Китай. На летището я посрещат. Всички се пращат в болница, правят се тестове и прегледи. Изчакват се резултатите. Ако някой е болен, но няма симптоми, има хотели за чужденци. Настаняват се там и тези хора не могат да излизат от стаите. Плащат определена сума  и са две седмици под карантина затворени в стаята. Оставят им храната пред стаята и чукат на вратата. Който не е заразен, се прибира вкъщи и му слагат  датчик на вратата. Ако си отвориш вратата, смс-ът отива в полицията. Имаш всеки ден кофа за боклук само за теб, оставена до вратата и всеки ден има човек, който ти изхвърля боклука. Има лекар, който идва всеки ден да те преглежда. Може да си поръчваш храна за вкъщи през куриер. Когато той отиде, има приложение, което трябва да се изпрати в полицията, да все види, че този човек е донесъл храната в еди-колко си часа, в този ден и час, когато ти си отворил вратата. Това няма как да се случи в България, дори не знам в коя държава и в Европа би могло да се случи.

 

Един приятел от града ми каза, че два месеца той и семейството му не са излизали от дома си.

 

Първата част, ЧЕТЕТЕ ТУК

 

Втората част, ЧЕТЕТЕ ТУК

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари