Петър Петров пред Nostrabet: Божинов беше невероятен, но вече е свършил с футбола

Футбол
Добави в Svejo
    21/01/2021 17:15
Петър Петров пред Nostrabet: Божинов беше невероятен, но вече е свършил с футбола
Петър Петров е легендарен ляв бек на Левски. Играе 9 сезона за „сините“, през които става три пъти шампион и печели Купата на България. Има 47 мача за националния отбор, три от които са на световното първенство в Мексико през 1986 година, когато за първи път в историята държавният ни тим се класира за втората фаза на финали на шампионат на планетата. Пепи е на терена срещу Южна Корея и Аржентина в групата и срещу Мексико на 1/8-финалите. Той е участвал и в един от най-големите мачове на трикольорите – в драмата срещу Югославия през декември 1983 година в Сплит, когато нашите изпускат златен шанс в последните секунди и не успяват да се класират за финалите на европейското първенство.
 
В интервю за Нострабет Петър Петров говори за любимия си Левски, родното първенство и националния тим, и разкрива специални моменти от срещата му с Диего Марадона на терена.
 
– Г-н Петров, Левски никога не е падал толкова, колкото миналата есен. Свикнахте ли със загубите?
– Неприятно е това, което се случва, но предвид потенциала на отбора, това са ни възможностите.
 
– Значи тези играчи не са за такъв клуб?
– Повечето футболисти са средна ръка, скромните им качества не кореспондират с отбор като Левски. Хубаво е, че играят с желание, но като го няма футболното… Някои от тях нямат и психика за голям футбол, а за Левски всеки мач е като финал.
 
– Как ще коментирате представянето на кадри на Левски, на които бе даден втори шанс?
– Като върнахме някои наши юноши, си казах: „Ето, те са натрупали опит и рутина, възмъжали са и сега е моментът да покажат, че като млади несправедливо са ги пренебрегнали.“ Нищо подобно не се случи. Явно правилно не са им гласували доверие навремето, защото и сега се видя, че не стават за Левски. Нито имат качества, нито са лидери, нито могат да играят мачове под напрежение.
 
– А кои от този отбор заслужават да носят фланелката на Левски?
– Малко са, по-малко от пръстите на едната ръка, да не ги изброявам. Трябват ни попълнения във всички линии, поне 5-6. Дано и финансово укрепнем и си позволим по-качествени играчи, защото по-лошо не може да бъде.

– Кои футболисти на Левски Ви харесват?
– Май само Найджъл Робърта. Дано не го продадат сега, тъй като след година-две ще струва далеч по-скъпо. Това момче има ръст, техника, бързина. Няма да е пресилено, ако кажа, че е единственият конвертируем футболист в Левски.
 
– Имат ли място Божинов и Николай Михайлов при „сините“?
– Съжалявам, че трябва да го кажа, но Божинов е свършил с футбола. А какъв талант беше само. Помня го като 15-годишен, беше извънземен. Такъв талант рядко се ражда. Правилно посъпи баща му, изкара го млад в чужбина и разви дарбата му. Но този Божинов сега е нещо друго. Той има поддържаща роля в Левски, взели са го, за да вдига духа на момчетата. Ударил го е само на песни, реклами, приказки. Ники Михайлов по ред причини е далеч от най-добрата си форма. Доста време мина и не може да си я върне. Нещата за него стават още по-сложни, тъй като взехме чужд вратар, който очевидно ще бъде първи вариант за поста.
 
– Какви шансове виждате за Левски в първенството напролет?
– Разбира се, че ще се бори за влизане в топ 6, но разликата от 9 точки с шестия при 10 оставащи мача от редовния сезон е сериозна. Задачата ни изглежда непосилна, много трудно може да компенсираме изоставането от есента.

– Възможно ли Левски да направи чудеса в турнира за Купата?
– Този турнир е най-прекият път за Европа, тъй като се играят най-малко мачове. Но Берое е солиден отбор и изобщо не е сигурно, че ще ги преодолеем, макар и на „Герена“, за да мислим за нещо повече. На този етап те ни превъзхождат, неслучайно ни биха за първенство с 2:0 в нашия дом.
 
– Г-н Петров, защо в България вече не се правят футболисти?
– И аз това се питам. В София, например, има около 70 клуба и школи, а не съм видял да извадят играчи, за които да се говори. Може би съвременното поколение е по-различно от нашето. Младите не се хвърлят, не се раздават, не горят в играта, както ние едно време. Отделно са кекави и при първата трудност развяват белия байряк. А могат да влязат през парадния ход в мъжете, тъй като сега им се дават големи шансове. Те обаче не ги използват. Докато по мое време, имаше много силни футболисти на всички постове. И трябваше да се контузи някой, за да влезе младок. С мен така стана. Стефан Аладжов се контузи, Христо Младенов, Бог да го прости, ме пусна като ляв бек, и гол в Дупница, гол срещу ЦСКА, и се наложих.
 
– Какъв е проблемът на държавния тим, че се излага?
– Основният проблем е липсата на класни футболисти и лидери. Неслучайно нямаме нито един играч в силен европейски отбор. Георги Дерменджиев извъртя 40 футболисти, тъй като нещата не се получаваха. Когато е така, тръгваш да правиш експерименти, за да търсиш решения за намиране на оптималния състав.
 
– Ще успее ли Ясен Петров да се справи с националния отбор?
– Познавам Ясен. Културен, възпитан и интелигентен мъж. Добър специалист. Надявам се да постави нова основа и да обнови отбора. Шансът е да наложи някои момчета, които излязоха от младежите, тъй като досега показват качество. В състава например да са 5-6 от досегашните национали и тези младежи. Защото само с опит и само с млади не става. Трябва конгломерат от опит и младост.
 
– Г-н Петров, Вие сте сред малкото наши футболисти, играли срещу Диего Марадона. Какво си спомняте от срещата Ви с него на терена?
– Играх като десен бек при загубата ни с 0:2 от Аржентина в последния ни мач от групата на световното в Мексико през 1986 година. Два момента с Марадона, Бог да го прости, са ми запечатани в главата. Първият беше, когато проби в моята зона. Топката беше спорна и помислих, че шпагатът ще ми даде предимство и ще я избия, дори след това да го закача. Направих шпагата, но той чукна кълбото, прескочи ме и нахлу към пеналта. Добре, че след това центрирането му не се получи и не стана гол, иначе Вуцата, лека му пръст, щеше да ме убие. Вторият момент е свързан с втория им гол. Тръгнах напред, но не ми подадоха топката. Марадона се устреми в атака и Жужо се опита да го обезкости чрез влизане от кръста нагоре. Марадона прескочи и него, продължи рейда и качи топката на главата на Буручага за 2:0.
 
– Как се справи Садъков срещу Марадона?
– Тогава имаше практика на №10 от съперника да се поставя персонален пазач, тъй като №10 правеше играта. Аян, мир на праха му, се справи според възможностите си. Той имаше много въздух, можеше да тича три мача, сякаш имаше кислородна бутилка на гърдите си. Иначе Марадона беше неудържим, топката бе залепена за крака му, сам биеше отборите. Логично направи Аржентина световен шампион.
 
–Садъков е разменил фланелката си с Марадона, Вие успяхте ли да го направите с друг аржентинец?
– Да. С Хорхе Буручага си разменихме фланелките. Има и нещо друго. Тогава нямаше големи възможности да се сдобием със снимки от мача, и какво бе учудването ми, когато преди 3 години на зимен лагер в Сандански, български колекционер ми показа снимка от двубоя на „Франс Футбол“. На нея сме аз, Марадона и Буручага, с автографи на двамата аржентинци. Собственикът на фотоса призна, че ме е издирвал години, за да се разпиша и аз, и да има пълен комплект автографи на тримата. Направих го и го зарадвах.
 

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари