Александра Фейгин: На крачка съм да сбъдна мечтата си

Фигурно пързаляне
Добави в Svejo
    02/04/2021 11:30
Александра Фейгин: На крачка съм да сбъдна мечтата си

Александра Фейгин е родена в Израел, но още от дете идва да живее в София. Преди няколко дни тя участва за втори път на световно първенство след 2019-а и спечели олимпийска квота във фигурното пързаляне. Александра завърши на 17-о място в Стокхолм (Шв).


За последно България имаше представител в женското състезание на най-големия спортен форум в Нагано 1998-а. Тогава на леда се представи София Пенкова. Последното наше участие във фигурното пързаляне на Олимпийски игри беше през 2006-а, когато Албена Денкова и Максим Стависки завършиха 5-и при танцовите двойки, Иван Динев беше 17-и при мъжете, а Румяна Спасова и Станимир Тодоров - 19-и при спортните двойки. Пред "България Днес" възпитаничката на Андрей и Ина Лутай сподели какви са нейните амбиции и цели.

 

- Александра, поздравления за олимпийската квота. С каква настройка заминахте за световното първенство?


- Бях готова да направя чисти изпълнения, но изобщо не вярвах, че ще мога да спечеля на квалификацията. Надявах се всичко да е наред. Доволна съм, защото си свърших работата. Много работихме преди световното върху програмите. На тренировките не успявах толкова хубаво да ги изиграя, както на световното.

 

- Имахте непредвидено препятствие за кратката програма. Непосредствено преди вас французойката Мае Беренис се контузи и беше изнесена на носилка. Как Ви се отрази забавянето в този ключов момент?


- Извикаха ме, че трябва да излизам. Изведнъж музиката спря. Не разбрах какво стана, защото бях в коридора, зад кулисите. Съвсем случайно видях на екрана, че момичето не може да ходи. Стана ми много неприятно. Обидно е цял сезон да чакаш подобно състезание и да ти се случи точно на леда. Нямах представа как да реагирам. Тя излезе и не се знаеше кога ще ме пуснат. Когато излязох на леда, не беше ясно колко време имам за загрявка. Казаха ми, че имам предостатъчно и когато съм готова, просто да обявя.

 

- Какво си казахте в този момент, за да запазите концентрация и да си върнете рутината?


- Беше неприятно, но набързо изключих този факт. Мислех си моите неща за съчетанието.

 

- Ще градите ли допълнителни елементи за усложняване на програмите?


- Естествено. Сега тепърва ни предстои много сложна подготовка. Олимпийските игри не са обикновено състезание, а най-важното за всеки фигурист. Очаква ни работа, но тя ще е удоволствие за мен, защото искам да покажа най-добрия резултат и максимума точно там. Избираме музика. Ще сменяме само кратката програма. Очаквам хореографът да дойде в България и да я постави след месец. Ако няма възможност, тогава аз ще замина за Русия. Трябва да я направим преди лятото, за да има достатъчно време да я отработя. Волната програма е съвсем нова. Играла съм я два пъти. Искам да я оставя за олимпийския сезон, но има доста работа, защото е празна. Има къде да се слагат още много елементи.

 

- След спечелената квота отивате ли с още по-голям заряд на всяка тренировка?


- Наистина е така. Почти съм на крачка да си сбъдна мечтата и да представям България на олимпийски игри. Чувствам се малко по-спокойна, защото свърших една част от задачата. Не беше никак лесно. Тренирам по-релаксирана.

 

- Как протича Вашето ежедневие и по колко часа тренирате?


- Трудът никога не спира. Откакто съм започнала, само тренирам. Това означава много лишения най-вече в личен план. Има и доста сълзи, но и радост. Не става, ако работиш на максимум една седмица и след това я караш по-леко. Всеки ден се хвърлям на максимум. От 10 сутринта до 6 вечерта съм на пързалката. Между ледените тренировки има почивки. Не се получават точно 8 часа. Има сухи тренировки и танци.

 

- Получавате ли съвети от най-успешната българска фигуристка Албена Денкова?


- Тя се прибира по два-три пъти в България. Опитва се да ни помогне с каквото може. Казва ни къде може да се наблегне. Най-вече на презентацията и пързалянето.

 

- Това ли са елементите, върху които най-много трябва да работите?


- Естествено има на какво да обърна внимание. На световното първенство не ме оцениха за волната програма. Сложиха ми по-малки оценки. Това са квалификации за Олимпиадата и всеки иска да си дърпа неговия състезател. Аз нямах български съдия. Затова се радвам, че успях. Въпреки че беше сложно, си струваше.

 

- Помните ли първото качване на кънки?


- Беше много отдавна. Помня как ми беше неудобно, защото кънката не е удобна обувка. В началото краката ме убиваха. Беше ми студено. Това ми харесваше, защото обичам студа и зимния сезон като цяло. Доставяше ми удоволствие.

 

- Има ли достатъчно условия в България за развитието на фигурното пързаляне и спортовете на лед?


- Условията не са както в чужбина. Има много малко пързалки. "Славия" почти не се използва. Евентуално през лятото се пуска. Зимният дворец се развива в добра посока. Направиха хубав ремонт. Има още накъде да се поработи върху базата, защото понякога е много студено. Разликата е огромна между качеството на нашия лед и в чужбина. Това го приемам като плюс. Свикнала съм на по-лош лед и когато отида в чужбина, ми е двойно по-лесно.

 

- Какво обичате да правите извън леда?


- В момента хобито ми е да събирам пъзели и да рисувам. Помагат ми да отдъхвам. В почивния ден се опитвам да излизам навън с приятели. Ходя на кино и по магазини. Като нормално момиче.

 

- Вие сте само на 18, има ли моменти, в които ви се иска да сте като вашите връстници. Особено след тежки тренировки?


- Не е имало момент, в който да съжалявам, че тренирам фигурно пързаляне. Спортът ни дисциплинира и ни учи на нещо много важно за живота по-натам. Има периоди, в които ми е било сложно. По-скоро съм искала да си почина у дома за един ден.

 

bgdnes.bg

 

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари