Петък след училище – време за кънки

Общество
Добави в Svejo
    FBR.bg 05/02/2010 21:50
Петък след училище – време за кънки
Часът е около 15, петък - за пръв пък за последните дни времето е по-скоро приятно, отколкото студено. Или с друг думи – чудесно време за развлечения след приключване на учебната седмица (за тези, което са първа смяна) и добър старт на предстоящия уикенд.
Само че на пързалката пред Народния театър „Иван Вазов” в столицата има точно трима запалени кънкьори.  

Най-малкият от тях – 10-годишната Мартина (на снимката горе), тъкмо се приближава към майка си с молба да я снима с телефона й. От майка й – Сашка Иванчовска, научаваме, че Марти е била по-редовна на ледените пързалки преди 2 години, но оттогава изглежда по се е запалила по ските. Не че тази зима имаше много сняг, но …

 

„Миналата година ходихме доста често на ски и тя почти сама се научи да кара. Сега успяхме само веднъж да я качим на ските, преди Коледа бяхме на Боровец”, разкрива майка й. Те живеят в Божурище и Марти учи там, но слизат до пързалките в центъра, когато мама е свободна.

„Това са скъпи спортове и ни е трудно да се занимава по-сериозно. На Боровец й взех български ски-учител, който поиска 25 лв. на час, иначе вървяха по 40-50 лв. Тук, на пързалките в София, е по-поносимо, макар че можеше да предвидят такса и за половин час, а не 9 лв. (бел. ред. – 5 лв. такса и 4 лв. за наем на кънки) за час и 20 минути”, споделя Иванчовска.

Докато говорим с майка й, Мартина току се присламчва, за да участва или да подочуе нещо от разговора. „Хайде карай, карай – не си губи времето”, окуражава я мама Сашка.

Вече привършил своето занимание, на пейката в палатката прибира собствените си кънки едно по-голямо момче, което, видно е, добре управлява кънките и най-вече себе си върху тях. За да се наслади напълно на карането, но в същото време да не изпуска и какво се случва с останалия свят, той си е затъкнал хендс фрий в ухото, което от време на време присветка, напомняйки цветомузика. Оказа се, че 15-годишният Виктор Керемедчиев е голям любител на спорта, какъвто и да е той и през който и да е сезон. „Втора година карам и се старая да идвам редовно на пързалката. След училище тук се разтоварвам най-добре”, признава тийнейджърът.

До преди година Вики тренирал тенис, но учението в 35-о СОУ „Добри Войников” му понатежало и се отказал. Въпреки това остава и до днес верен фен на спорта във всичките му разновидности. Той се гордее, че неговото училище е шампион на София по баскетбол и волейбол, макар да признава, че има много съученици, които гледат на часовете на физическо несериозно.

„Който иска – намира”, така отговаря младежът на въпроса как намира време и възможност да спортува. „Не мога да го правя през седмицата, но в петък след училище – задължително. Така се разтоварвам много по-добре, отколкото да вися нон-стоп пред компютъра – твърди Виктор. – Имам съученици, които не излизат от къщи. Това е много лошо, защото модерните технологии отчуждават хората един от друг.”

Докато разговаряме с Вики, наоколо се оживява, пристигат дузина дечица на видима възраст 10-13 години и започват да напъхват крачка в кънките. Някои успяват да ги закопчеят сами, други търсят помощта на господина. Младият учител Димитър Драгомиров всъщност е преподавател по музика и учи малчуганите на пеене и музикални инструменти в школата към читалище „Никола Вапцаров” в Годеч.

Те наели автобус, за да ги докара да покарат на пързалката пред Народния, на има-няма 50 километра от дома им. Платили 150 лв. за превоза (с престоя на буса), а освен това не ползват и отстъпка за група на леда. Така удоволствието на певците излиза по около 17 лв. на човек. Те обаче са щастливи. Повече се качват за пръв път на кънки и през повече време здраво стискат мантинелата.

„Карала съм доста ролери, но на кънките е по-трудно”, разкрива Весела.
„За първи път идваме организирано на кънки – казва и Драгомиров. – Освен обучението ни в школата, в програмата ни влизат и т.нар. тиймбилдинги – водим ги по различни места”, допълва той.

Към шумната групичка се присъединява и преподавателят по модерен балет с по-големи момичета, част от балета и веселбата става пълна. Естествено, паданията са по-чести от пързалянето, но пък на децата им е весело. Някои от какичките прилагат интересен метод на предвижване – след като си се озовал по задни части, много по-лесно е да прилазиш до мантинелата, отколкото да се изправиш върху тънките метални лентички под краката ти.

Преди седмица Драгомиров идвал до София, за да провери дали е възможна екскурзията и предпочел да ги доведе пред Народния, защото тук им обещали, че ще затворят пързалката само за тях. „Така съм по-спокоен”, споделя още преподавателят, който също се включи в кънки-шоуто.


Коментари