Изобретяването на велосипеда

Общество
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 09/06/2010 10:37
Изобретяването на велосипеда
Ако се поровим в литературата или в интернет, ще установим, че повечето нации си имат свой собствен изобретател на компютъра. Като се тръгне от Блез Паскал и сметачната му машина, Колелото на Паскал, патентована през 1649 г., мине се през Джордж Бул – създал Булевата алгебра, сетне Чарлз Бабидж – изобретил Аналитичната машина от 1856 г., която е била програмирана от Огъста Ада Байрон графиня Лъвлейс, след това и Конрад Цузе – патент в Германия за бинарен компютър от 1938 г., и се стигне до Джон Атанасоф – компютъра Атанасоф-Бери.

 

 

Много нации са допринесли за създаването на това сложно устройство. Обективно не може да се говори за първия и единствен изобретател на компютъра.

Reiten, reiten, reiten, durch den Tag,
durch die Nacht, durch den Tag.
Reiten, reiten, reiten. Und der Mut ist so m?de geworden
und die Sehnsucht so gro?.
Reiner Maria Rilke Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke*

Историята на велосипеда е по-еднозначно проследима – серелиферът на граф Мед де Сиврак (1791), барон Карл фон Дрез де Зауербрун и дрезината му (1816), велосипедът с педали на Къркпатрик МакМилън (1838) и велосипедът на Пиер и Ернест Мишо от 1860 година. Едно е сигурно – изобретателят на велосипеда не е българин. Изобретателството на отделния индивид, представител на която и да е нация, не може да бъде основание за приповдигната гордост на масите и произтичащите от нея последствия.

Велосипедът се появява през времето на романтизма и се превръща в пресечна точка на класичното и романтичното схващане на абсолютното – търсенето на абсолюта във всеобщността на света, от една страна, и в дълбините на себе-то, от друга. Светът вече не се копира. Човекът сам определя мястото си в пространството и пътя дотам. Велосипедът е онова устройство, което от обикновено средство за придвижване се превръща в състояние на духа и на плътта – връзка между индивида и заобикалящата го природа. Едновременно проява на настъпващата индустриална епоха и нейно отрицание.

Велосипедът връща човешкото същество от състояние на придатък към машините, от безгласна буква в безумните административни процедури, в състояние на играещо същество, мислещо, чувстващо и побеждаващо. Велосипедът – това е триумф на свободното усилие над наложеното функциониране.

Пътуването с велосипед разтрошава стените на навика, инертността и самотата. Велосипедът обединява емоционално по същия начин, по който високите планини и морските дълбини обединяват напълно непознати хора. Обединението не е предизвикано само от красотата, от досега с основните стихии или достигането на границите на собственото съществуване. То е преди всичко пряк израз на желанието на човека да прояви свободната си воля отвъд условностите на обществото и принудата на обективната действителност.
Епохата на романтизма, по-скоро романтичният стил, живее в усамотението на горите, планинското и пасторалното обкръжение като противопоставяне на градската безутешност, като освобождение от нея. Велосипедът е онова средство, което позволява на човека от XXI век да заживее с романтиците, възприемайки красотата непосредствено, извън каноните и условностите. Да напусне дома си, но не чрез простото преместване от собственото канапе до хотелската стая на предопределен оператор, а чрез изживяването на далечното посредством човешките сетива. Промяната се предизвиква и усеща физически, чрез усилието на собствените мускули.

Велосипедът е онова състояние, което превръща натрупаните пари от самоцел в средство за изживяване на мига. Той създава възможност баналният период от време да се извиси до низ от пълноценни моменти на интензивно съществуване.

Сълзите от студения насрещен вятър. Дланите, изтръпнали от допира с кормилото. Скриптенето на гумите по песъчливата пътека. Наклонът, впръскващ в коленете ти олово. Дъждът, изсипващ се като благословия.
На велосипед седиш като на кон и се превръщаш в странстващ рицар. Светът във този миг е само твой. Целта се губи и остава само пътят.

Преди да хлътнеш в първия овраг. Защото пътят освен романтична представа и духовна концепция е също и обект с физически характеристики. А у нас – ах, колко банална е тази дихотомия “по света или у нас”, как омръзва вечното профанизиране на емоциите! – пътища, особено за велосипеди, липсват.
В повечето европейски страни има добре изградена мрежа от велосипедни алеи. Вероятно първоначалната идея за построяването им е била продиктувана от романтичната нагласа на хората. Междувременно около този вид пътувания е възникнала цяла индустрия: хотелчета, пансиони, селски дворове, където велосипедистите могат да разпънат палатки или да преспят в плевнята, гостилници, работилници, магазинчета за принадлежности, информация, анимация. Комерсиалната страна е очевидна. Въпреки това красотата на пътуването остава непокътната.

Непокътнато в България остава безразличието на онези, които трябва да подкрепят инициативите и да създават подходяща среда за живеене. У нас, както винаги, се приказва. Представят се статистики за заболявания: сърдечно-съдови, инсулти, диабет. Обсъждането на данните и вайкането за затлъстелите ни деца по своята периодичност напомнят шума на вълните. А джиповете стават все п? “четири по четири”. При състоянието на шосетата скоро ще преминат на осем по осем. Голф игрища заливат страната, а в София не останаха градинки. Обикалянето на България с велосипед е начинание с благородни намерения, чийто край е твърде вероятно да бъде летален.

Ако българските политици и общински администратори – тъй щедри на обещания в предизборна ситуация – искат да свършат нещо полезно, то нека се заемат с изграждане на велосипедни алеи из цялата страна. Подценяването на велосипеда като източник на вдъхновение и здраве, както и на приходи от туризъм е неоправдано. Стъпката от ефективност към красота е малка, но съществена.  Не са нужни стратегии или петилетни планове – това може да става квартал по квартал, община по община, регион по регион. В съвсем кратко време напредъкът ще бъде забележителен.

В противен случай приказките на управниците ще си останат приказки на пословичния Барон фон Мюнхаузен, който в Германия, между другото, също е превърнат в туристическа атракция.

Тео Рилски

Текстът е публикуван във в. Гласове

 

*Езда, езда, езда, през деня,
през нощта, през деня.
Езда, езда, езда.
И смелостта е тъй морна вече,
А копнежът тъй голям.
Райнер Мария Рилке: Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке.
Превод на Гео Милев


Коментари