Ивана Илиева: За успех трябва работа и късмет

Кикбокс
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 26/09/2010 17:34

Ивана Илиева е на 12 години от София. Преди 3 дни тя спечели първото си голямо отличие и то не какво да е –   стана световна шампионка по кикбокс в категория до 42 кг в стил semi kontact на завършилото в Белград първенство. Ивана се е представяла добре и в други надпревари, избирана е за боец №1 на различни турнири, но световното е състезание от „различна порода”. Viasport.bg я потърси, за да разкаже за впечатленията си от първенството и за своите амбиции нататък.

 



- Ивана, няма как да не си доволна от спечелената световна титла. Трудно ли ти беше?

- Най-трудното е да се успокоиш преди самата среща, да излезеш без напрежение и да играеш от сърце. Да, беше трудно, но когато накрая си успял, се чувстваш прекрасно.

- Калко срещи всъщност изигра, за да стигнех до златото в Белград?
- Играх 3 срещи, като благодарение на късмета при жребия започнах направо от 1/4-финалите. За финалната среща също имах шанс, че ми се падна съперник, който играе на крак. А аз бях най-подготвена за игра именно срещу такъв тип противник.

- По принцип кое е определящо за един успех - късмет или усилен труд в тренировките?
- И двете са важни и винаги е добре, когато вървят ръка за ръка. Без труд няма как да се получи, но понякога и късметът е много важен.

 



 

- Как нежно момиче като теб се захвана с боен спорт като кикбокса?
- Всичко започна като игра. В моето училище дойдоха треньори от отбора на „Иккен” и ме харесаха. Беше ми много трудно да свикна с по-тежките тренировки в клуба, но постепенно всичко си дойде на мястото.

- Занимаваш се и с балет. С какво ще продължиш занапред?
- Смятам да продължа и с двете, но най-важното все пак е училището. Ходя на репетиции по балет към читалище „Възраждане”. Групата ни се бе разпаднала за известно време, но сега Красимира Колдамова ще ни събере отново и ще продължа да играя.

- Как ги съчетаваш балета и кикбокса?
- Не е леко, но когато има време, има и възможности.



- А с училището...

- Честно казано, много е трудно. Сега съм 6-и клас в 125-о СОУ и трябва доста да се потрудя, особено като изпуснах началото на учебната година.

- Какво ти предстои сега – сигурно заслужена почивка?
- Не, сега трябва да започнем да тренираме новите неща и да оправим грешките, които си видяхме по време на световното. Имаме време до следващото голямо първенство, което е европейското през септември догодина.

- Пътувахте с бус до Белград. Трудно ли ви бе с адаптацията?
- И друг път сме пътували с автобус и то по-дълго. Сега  добре беше, че и на отиване, и на връщане пътувахме през нощта и всички спяхме. Адаптацията обаче не беше лека, тъй като и условията в хотела не бяха добри, но ние прекарвахме по цял ден в залата, така че се оправихме. Все пак сме бойци!


Коментари